Да съживят препатилия през последните две години център на Атина си поставиха за цел частни сдружения и общинските власти. Планът „Петък в Атина” влезе в сила преди седмица и ще продължи до 6 април.
Инициативата принадлежи на съюза на търговците в Атина. Столичната община, областната управа, компанията за съединяването на археологичните обекти в Атина, печатни и електронни медии допълват списъка на главните организатори.
През тези вече топли пролетни петъци в центъра на гръцката столица атмосферата ще бъде фестивална. Разходки, музика и танци очакват жителите и посетителите с цел той да бъде съживен няколко седмици след бурните размирици и палежи на 12 февруари.
Днес празникът започна в 17:00 от площад Синтагма. Общинският филхармоничен оркестър започна едно своеобразни шествие по улица Ерму към площад Капникареас с малката църква от византийската епоха. Клоуни на кокили забавляваха децата, докато оркестърът изпълняваше популярни произведения. На малкия кръгъл площад се събраха десетки жители на Атина и туристи, които аплодираха музикантите.
„Ние не можем да не участваме в тази инициатива”, заявиха дипломираните гидове в Атина и организираха разходка в миналото. От 18:00 до 19:30 около стотина атиняни си припомниха или научиха за пръв път факти от историята на града с помощта на историята на историческите сгради.
Разходката започна от площад Омония, който всъщност доста късно е приел това име. Когато се решава столицата на младата през 1834 гръцка държава да бъде преместена в Атина, тя не е нищо повече от едно село, разположено в северното подножие на Акропола. Баварският принц Отон, провъзгласен за крал на Гърция пристига, придружен от известни в онова време архитекти. Повлияни от древногръцкото изкуство, както всички свои съвременници, те намират в Атина всичко, на което са се възхищавали от по-рано. Така те създават красивите, в неокласически стил сгради, които красят центъра на града и изпъкват пред сивите и неприветливи архитектурни сгради от средата на 20-ти век.
Интересен е фактът, че в първия градоустройствен план на Атина на архитектите Стаматиос Клеантис и Едуард Шауберт е било предвидено кралският дворец да бъде построен именно на този площад, наричан тогава „площад на двореца”. Когато обаче бащата на Отон, Людвиг I пристигнал на оглед отказал категорично това да се случи. В крайна сметка дворецът бил построен на съвремения площад Синтагма-това е сградата на днешния парламент. Как са избрали мястото? Забили високи железни пръти на три места, а на върховете им забучили сурово месо. Мястото, на което месото започнало да гние най-късно било избрано като най-подходящо, за да приюти кралската фамилия.
Историята е колело и се повтаря, но в случая на Гърция събитията следват подобен ход на не чак толкова големи интервали от време. Когато Отон пристига в страната той е едва на 17 години и по силата на Лондонското споразумение е задължен да управлява с помщта на трима регенти, назначени от неговия баща. „Това напомня ливи нещо? Те са били надзорната Тройка на онази епоха”, пошегува се екскурзоводката.
След като решават, че няма да приюти двореца, площад Омония се обособява като център за отмора и забавление. Между градинките свирят оркестри, които забавляват тогавашните атиняни. Постепенно около площада се откриват сладкарници и кафенета, а улицата, откъдето започва днешната улица 3 септември наричали „Дарданелите”. И това, защото от там те потегляли на разходка към курортите Маруси, Кифисия и Фалиро, които днес са предградия на столицата. Изграждат се и първите хотели, като най-известните сред тях са „Мегас Александрос” и „Багио”. В тях са отсядали известни личности, по-късно политици са помещавали там своите кабинети, а от сладкарницата на „Багио” започва пътят на значимия поет Константинос Кавафис. Там той се запознал с бъдещия си издател.
Двата хотела се намират от двете страни на улица Атинас, която също е преживяла различни планове и промени. Отначало била замислена като булевард с много растителност, магазини и прекрасен изглед към Акропола и площад Омония. Поради недостиг на средства плановете се променили и улицата била ограничена до днешните й размери. По продължението й бил издигнати десетки сгради в неокласически стил, повечето от които се запазват и до днес, като реставрациите са били направени след дълги година на упадък за някои от тях. Някои други обаче са изоставени и само специфичните елементи сочат в коя епоха са били създадени.
Разходката завърши на площад Монастираки, наречен така, понеже някога действително там е имало манастирски комплекс. Днес от него е останала само една стара църква от византийската епоха, като камбанарията до нея е добавена в по-ново време. „Камбаните започват да се появяват в православните църкви след 14-ти век по западно влияние”, поясни екскурзоводката. В другата страна на площада се намира една от джамиите, която не е действаща, а изпълнява функциите на галерия. Зад нея е древната агора, а по-нагоре – квартал Плака и Акрополът. Снимки на сградите на улица Атинас можете да разгледате тук.