Галерия

2

1

Ако някога имате възможността да чуете Стефанос Манос, ще установите, че той е един от онези политици, които не се изчерпват в празна реторика, а представят нещата в реалните им размери и предлагат конкретни решения. Той е либерал и през 30-годишната си политическа кариера е заемал различни министерски постове в правителствата на Нова демокрация. Завършил е машинно инженерство в Цюрих и има магистърска степен по фирмено управление от университета в Харвард. За пръв път е избран за депутат през 1977, а през 1998 тогавашният председател на Нова демокрация Костас Караманлис го отлъчва от партията, понеже отказва да последва партийната линия. От тогава той остава независим, а днес е председател на партия Драси (Действие).

Г-н Манос, каква е вашата преценка за събитията от последните дни? Кой е изходът от тази политическа драма?

Това, което трябва да стане е да има промяна на премиера. Съществуват два начина, по които може да стане това: Избори или промяна на премиера от самата партия ПАСОК, която има мнозинството в днешния парламент. Същото се беше случило някога с бащата на Георгиос Папандреу. Той беше болен и парламентарната група на ПАСОК промени премиера, като избра на негово място Костас Симитис. Това трябва да направят и сега.

Смятате ли, че това зависи от днешния вот?

Не, не зависи от него. Мен не ме интересува какъв ще бъде неговият резултат. Дори и да загуби вота, Георгиос Папандреу ще остане начело на ПАСОК, а според конституцията президентът ще се обърне към него за сформиране на ново правителство. А той може да започне със 145 депутати, вместо със 152, да намери партньори и отново да може да състави правителство. Следователно проблемът не се намира в това дали ще получи вот на доверие или не. За мен важното е ПАСОК да има нов лидер.

Какво мислите за предложението на лидера на Нова демокрация Андонис Самарас за временно преходно правителство?

Мисля, че е нереално. Какво ни казва Нова демокрация: Да съставим едно правителство, което ще е с ограничена отговорност. В него ще участват технократи, които в рамките на шест седмици ще приключат процедурите около договора от 26-ти октомври, въпреки че не е ясно дали това може да стане в толкова кратък срок. Посланието им е да вземем парите от шестия транш и след това да проведем избори.

Мнението ми е, че това предложение ще срещне първата си спънка в това, че парите няма да бъдат отпуснати. И това, защото Франция и Германия решиха да не ни помогнат, ако самите ние не „разчистим терена”. Ако процедираме според предложението на г-н Самарас, дори и да ратифицираме договора, партньорите няма да ни дадат парите, понеже няма да са сигурни, че следващото правителство ще приложи договореностите. Аз смятам, че е нужно да се случи сега е следното, в конкретната последователност: Оттегляне на г-н Папандреу, смяна с друг премиер и след това сформиране на правителство по инициатива на ПАСОК, понеже имат най-много депутати в парламента. Това трябва да бъде един много силен и влиятелен кабинет, който да има на разположение един период от 12-15 месеца, за да разчисти положението в страната. Не е нужно членовете му да са от ПАСОК. Може да се базира на представители на партията, но да е правителство на най-способните личности. Т.е., нужни са ни около 15 души, които в рамките на година и половина ще вложат всичките си усилия, за да решат проблемите на страната.

Смятам, че това е най-правилното решение. Боя се обаче, че това няма да се случи. Опасявам се, че с начина на мислене в Гърция ще намерят някакъв начин да закърпят нещата, с който евентуално ще спечелим малко време. След това ще се озовем сред абсолютно същите проблеми, които имаме и днес. Тук са необходими много по-големи промени от тези, които се предвиждат в договора от 26-ти октомври. А тях може да ги проведе само едно много силно правителство.

Казвате, че сте настроен песимистично.

Да, песимист съм. Смятам, че отново ще закърпят нещата, това е техният манталитет. Лошото обаче ще ни отведе към нова криза след два – три месеца. А както вече знаем от досегашния мандат на Папандреу всяко следващо решение е по-лошо от предишното. Решението от 26-ти октомври може и да ни облекчава от една част от дълга, но от друга страна Гърция ще носи лошата слава на неплатежособна страна за следващите 10-20 години.

Това ще продължи, докато страната не се сдобие с едно силно правителство, което да не се интересува от избори, вотове и какво казва единият или другият синдикат, а да направи десетте неща, които трябва да станат спешно.

Смятате ли, че следващото правителство ще може да проведе всички необходими реформи, да съкрати държавния сектор, да залови онези, които крият данъци и т.н.?

Много зависи какво ще е то. Да кажем, че поставят начело г-н Венизелос например. Прогнозата ми е, че той няма да може. Защото, ако можеше, щеше вече да ги е направил. Нужно е нещо ново, радикално, да внесат една личност, която ще „отвори” правителството. Да речем, че сега от ПАСОК извикат Костас Симитис и му кажат: „знаем, че не сме ти симпатични, ти също не си симпатичен на нас, но мислим, че си подходящ”. Той би могъл да състави едно правителство, което да не се състои само от политици от ПАСОК, но и от други личности. Те няма да имат намерение да правят политическа кариера, а само ще решат проблемите. ПАСОК ще подкрепи това правителство по принуда. По този начин ще се спаси не само Гърция, но и самата партия ПАСОК. Защото ако те сега се оставят да бъдат отведени към избори, партията ще се разруши. Евентуално тази реалност може да е в състояние да пробуди някак техния разум.

Каква смятате, че ще бъде участта на цялата политическа система в Гърция след тази криза?

Ще се озове тежко ранена, но поне за момента не личи партиите да разбират това. От ПАСОК донякъде разбират накъде вървят нещата. Но в Нова демокрация мислят, че всичко е както преди. Да, но не е.

Не е ли необходима промяна в политическата система?

„Трябва” в една демократична страна е просто една дума. Всичко зависи от това какво е в крайна сметка желанието на гръцкия народ. Същият този народ избра тези, които предизвикаха хаоса. Хората, които днес управляват не дойдоха от Марс. Влязоха в парламента, защото бяха избрани от гръцкия народ, който според последните социологически проучвания иска да гласува за г-н Самарас. Моето мнение е, че той няма да донесе по-различни резултати от тези на правителството на Георгиос Папандреу. Народът обаче е свободен да решава, това е негово право.

А мислите ли, че идва краят на политическите династии в Гърция?

Вижте, всички говорят за това, но реалността не сочи, че техният край идва. Дори напротив, бих казал, че те стават по-мощни и в управляващата партия, и в опозицията. Имам предвид, че участниците в политиката обикновено следват семейната традиция. И тук нямам предвид само лидерските фамилии Папандреу, Караманлис и Бакояни. Съществуват много депутати, които влизат в политиката, следвайки пътя на бащите, а понякога и на дядовците си. В настоящия парламент една много голяма част от депутатите произхождат от такива семейства. В същото време, поне в Гърция политиката привлича много малка част от „външни” лица.

Кои, според вас са общите черти и разликите в края на политическите кариери на сина Георгиос Папандреу, племенника Костас Караманлис и дъщерята Дора Бакояни?

Г-жа Бакояни не е била премиер, затова я оставям настрана. Най-характерното за другите двама е „разводът” им с реалността. Много често хората имат усещането, че г-н Папандреу живее в една своя реалност. Говорим за една реалност, която те създават около себе си в рамките на своите потайни за всички ни офиси и съответните близки сътрудници. Тя няма нищо общо с реалността, в която живеем всички останали. Този факт неминуемо води до много сериозни проблеми. Дори и това, което г-н Папандреу каза пред депутатите от ПАСОК за референдума беше напълно неразбираемо. Единственият, който би го разбрал е един човек, който се движи в същата измислена реалност. Мисля, че нещо подоно се случи и с г-н Караманлис. Създаваше усещане за дистанция и пренебрежение към реалността.   

Как коментирате факта, че министърът на отбраната промени ръководствата на всички военни щабове преид няколко дни? Един журналист от френския вестник Либерасион написа в Туитър, че Георгиос Папандреу е оправдал пред Никола Саркози инициативата си за провеждане на референдум с опасенията за военен преврат.

Тази промяна действително предизвика голямо безпокойство. На мен ми се обадиха от британски радиостанции, за да ме попитат какво става. Не мисля, че се е случило нещо. Причината да проведат тези промени в конкретния момент се крие в безчувствието на тези хора и съществуването им в тяхната собствена реалност. Другото, което предизвика най-вече опасенията бе фактът, че промениха всички главнокомандващи накуп. Въпреки че всеки от тях може да е много добър, фактът, че всички са нови прави групата по-слаба. Ако се сменяха един по един, за да може всеки от тях да се внедри в групата постепенно, нещата щяха да е развият по много по-нормален начин. Това е и общоприетата практика. Рязката промяна на всички заедно доказва, че те живеят в собствения си свят и изглежда, че не разбират какво правят. Вчера г-н Папандреу каза пред депутатите си, че е предизвикал цялата дискусия за референдума, за да притисне Андонис Самарас да каже, че е съгласен с договора за заема. В резултат на това той „взриви” всички борси и предизвика проблеми в целия свят. Изгубиха се стотици милиони евро, само защото на г-н Папандреу му хрумна да каже това за референдума. Всички тези действия сочат, че тези хора не стъпват здраво на земята.

Когато всичко това приключи по какъвто и да е начин, какво ще бъде политическото бъдеще на Георгиос Папандреу?

Това е нещо, което не ме интересува. Единственото, което има значение е той да бъде заменен от премиерския пост. От там нататък, нека прави каквото иска. Но в никакъв случай не трябва да продължи да се намира на този пост.

Как виждате бъдещето на малките партии, като вашата?

Досегашният опит показва, че малките партии нямат перспектива. Това не означава, че ние не полагаме усилия. Истината обаче е, че гръцкият народ, поне засега предпочита да гласува за една от двете партии, които се очаква да управляват. За гръцкия манталитет е чуждо да има коалиционни партии или правителства. Може и да казват, че искат такива, но накрая гласуват с цел да има парламентарно мнозинство. Същото направиха и с Папандреу и сега плащаме цената за това. Защото, ако още от първия ден гърците не бяха  дали мнозинство на Георгиос Папандреу, както бях предложил в десетки мои публикации в пресата и той бе принуден да си сътрудничи с другите, нещата щяха да са съвсем различни. Първо на първо, нямаше да има възможността да ругае от сутрин до вечер партията, с която си сътрудничи и щеше да е принуден да се съгласи на някакъв консенсус. Но това не се случи, понеже гръцкият народ пожела така.

Във всички страни, където е отишъл Международният валутен фонд последваха промени в политическата система. Мислите ли, че това ще се случи и тук?

Вижте, Международният валутен фонд отива в страни, които имат проблеми. Понякога промените предизвикват реакции, които променят партиите. Това може и да се случи, както и да не се случи. Нищо не е даденост. Например в Турция в началото изглеждаше, че ще има промени в политическата система, но веднага след това нещата се върнаха в познатия им вид. Реджеп Ердоган не се появи като резултат от присъствието на МВФ. Представителите на фонда отидоха в Турция по време на управлението на Бюлент Еджевит. Промените станаха по време на неговия мандат. Старите партии продължиха да съществуват, но върху една вече заздравена база. Може би най-важното в случая е, че когато каниш МВФ в страната си правителството трябва да е решено да не се завлича от психозите на миналото. В Турция се спасиха, защото имаха огромна помощ от страна на Кемал Дервиш. Той се върна в страната от чужбина, остана за около две години и след това замина отново, но в този период помогна много, за да се промени ситуацията в Турция. С това искам да кажа, че хората от МВФ не се обърнаха към турския аналог на нашия министър г-н Венизелос, който действа, като има наум дали ще стане партиен лидер, дали ще бъде преизбран и т.н. Там просто извикаха един човек отвън, който знаеше какво трябва да направи. Това е нужно в момента и на Гърция. Няколко способни хора, които да свършат работата.

Съществуват ли такива хора в чужбина?

Разбира се. Има ги и в чужбина, и тук. Въпросът е, че сега, когато опасността е пред нас самата политическа система да реши да се обърне към тях. Но, ако тя можеше да взема правилните решения, нямаше да стигнем дотук.

Обществото наясно ли е, че трябва да има промени?

Може би сте забелязала, че от деня на голямата суматоха в Кан вече няма протестни шествия. Хората се уплашиха и с право, защото нещата стигнаха до предела си.

Кои са нещата, които трябва да се направят, за да се избегне фалитът?

Като изключим формалностите около ратифицирането на договора за заема, най-важното е да се направи едно много драстично орязване на държавните разходи. То ще включва и много уволнения в държавния сектор. По този начин ще могат да се намалят данъчните тежести спрямо останалата част от обществото и държавните органи ще започнат да работят някак по-резултатно. Защото, режейки от държавния сектор не отнемаш нещо нужно, а съвсем ненужни части, които струват средства. Това, разбира се е много просто казано. Трябва да станат много големи промени, за да се ограничи и осъвремени държавният сектор.

Второто е да решим, че трябва да оползотворим и продадем една много голяма част от държавното имущество, което си стои така, без да носи никакви приходи. Ако това стане по организиран и разумен начин, страната би могла да се справи с цялостния проблем с държавния дълг и то много бързо. Бих могъл да кажа, че това може да се случи още следващата година. Но, разбира се това е възможно само с дълбоки интервенции, а не с епидермични действия.

Ако тези две неща станат по решителен начин, проблемите могат да се решат почти напълно в рамките на една година.

По какъв начин може да стане това?

Говоря за една масова акция, което ще включва хиляди имоти. Ще получим парите за тях сега, но продажбата ще стане в бъдеще. Подобни предложения бяха отправени преди време не само от нас, но и от една немска група. Става въпрос за 125-150 милиарда евро. Логиката тук е, че получаваме пари сега, но продажбата ще стане по-късно, когато ще има пазар и икономическата атмосфера ще е доста по-стабилна. Съществува конкретна методика за това. Разбира се, в днешните условия нищо не може да бъде продадено.

Следователно гърците трябва да изберат между това да решат в голяма степен проблема следващата година и да живеят лошо в следващите поне десет години с цел да ограничат държавния дълг?

И пак няма да бъде сигурно, че ще го ограничат. Решението, което се прие на 26 октомври не е никакво решение. Какво казваме на гръцкия народ? Че визията ни е след осем изпълнени с трудности години да се озовем там, където се намирахме, когато Георгиос Папандреу пое властта? Той пое дълга в размер 120 на сто от БВП и в рамките на две години го стигна до 165 на сто. Италия, която днес запада има дълг 120 на сто от БВП. Т.е., нашата цел и ако всичко се развие добре е след осем години да се върнем там в началната точка? Това е несериозно.

Въпреки това в момента нямаме друг избор за утрешния ден. Ще приемем това решение и към него трябва да предприемем действията, които вече посочих.  

Колко реална е опасността Гърция да излезе от еврозоната?

Напълно реална. Ако не ни дадат средства, няма да имаме пари, за да съществуваме. И държавата ще се принуди да печата пари, за да може да изплати заплати и пенсии. Ще ни дава примерно по хиляда драхми на месец. Всеки следващ месец тяхната реална стойност ще намалява и така ще се създаде инфлация. В този случай страната не може да остане в еврозоната. Паралелно с това ще излезем и от Европейския съюз. Това, според мен ще бъде катастрофално за Гърция и от гледна точка на националната сигурност. Ние се намираме в един район, който не се определя от условия на стабилност. Тогава ще говорим за гибелни последици за страната и те ще се дължат на политиците от ПАСОК и Нова демокрация, които се намират в състава на днешния парламент.