Галерия

2

1

Вчерашната изборна надпревара в Гърция беше много по-различна от всички предишни. Резултатите пък бяха толкова изненадващи, че дори очевидният победител – радикалната левица СИРИЗА не пожела или не посмя да триумфира за това. Часове след обявяването на първите изборни резултати нищо не напомняше, че в страната е имало избори. Залата Запио, където традиционно дават пресконференция победителите остана празна.

Ден по-късно по всичко личи, че лидерът на първата по спечелени гласове партия, Андонис Самарас ще върне на президента връчения му мандат за сформиране на правителство. Лидерът на радикалната левица СИРИЗА Алексис Ципрас заяви, че ще изпълни обещанието си да се опита да сформира ляв кабинет, въпреки че останалите леви заявиха, че не искат да участват.

За това какво се случва в Гърция и докъде може да доведе разговаряхме със социолога Георгиос Сиакандарис.

Г-н Сиакандарис, как коментирате резултатите от вчерашните избори?

В обществото имаше натрупан гняв, който беше изразен с изборите и завлече със себе си двете големи партии. Те буквално се срутиха. Процентът на ПАСОК, 13 на сто е по-нисък от онзи, който партията е спечелила през 1974, когато е участвала за пръв път в изборната надпревара. Нова демокрация също получи най-ниския процент в историята си.

Много коментатори твърдят, че вчера двупартийната система се е сринала. Аз смятам, че това може и да е така, но „децата” на тази система не само оцеляха, а и взеха надмощие. Кои са те? Популизмът, клиентелистките връзки и етатизмът (силното влияние на държавата в икономическия и обществения живот на страната). Ако са съществували някакви „анклави” на съпротива срещу тях, този път се сринаха и те. Виждаме, че тези „деца” властват навсякъде.

Ще успеят ли опитите за сформиране на новото гръцко правителство?

Това, което трябва да се случи е, че Гърция трябва да има правителство. Какво виждам да се случва? Виждам да не се съставя правителство. Съотношенията, които се създадоха не предоставят никаква възможност за сформиране на кабинет. Единствената възможност е в него да участват Нова демокрация и ПАСОК, които да имат подкрепата на Демократичната Левица. Не съм сигурен обаче, че това решение е най-подходящото в този момент. Опасявам се, че може да предизвика още по-силен израз на гнева на хората.

Моето мнение е, че при така създалите се условия най-доброто решение е да се проведат нови избори. Мисля, че това трябва да стане възможно най-скоро, без никакви закъснения с даването на мандати. Не виждам да съществува възможност СИРИЗА да се сработи с някоя друга партия, независимо дали е от лявата или дясната страна на политическия спектър.

Общо мога да кажа, че се намираме в пълна безизходица. Надявам се, че гражданите ще разберат, че популизмът и етатизмът са най-големите врагове на развитието на страната и на самото гръцко общество.

Как обяснявате високия процент на радикалната левица СИРИЗА? Кое накара толкова млади хора да гласуват за партията?

Да, много млади хора предпочетоха да гласуват за СИРИЗА, защото двупартийната система предостави на тях и на родителите им надбавки, работни места, назначения в държавния сектор, добри заплати и други облаги. Тя не можеше да продължи да действа по този начин след настъпването на кризата.

Но тук нямаме една младеж, която се присъединява към Левицата, понеже си представя една различна социална система и различно общество. Специфичната разлика тук е, че те се присъединяват към СИРИЗА, защото лидерът Алексис Ципрас им обещава продължаването на тази система, която доведе страната до днешното й състояние. Алексис Ципрас казва, че можем да продължим да живеем така, както живеехме. Преди изборите той обеща 150 000 нови назначения в държавния сектор срещу 150 000 уволнения, които изисква Тройката. Това изискване е също толкова налудничаво, колкото и обещанието на лидера на СИЗИЗА, защото не можеш да унищожаваш по този начин едно общество, като изхвърляш на улицата 30 на сто от работещите в страната. Това не е рационалност, а паралогизъм. Във всеки случай тук нямаме покачване на Левицата. То е само привидно. То е покачване на логиката на популизма и етатизма, които ни доведоха до тук и желание тя да продължи да властва.

Алексис Ципрас е маестрото в тази игра. Не зная дали сам е постигнал този резултат или е последвал нечии съвети, но стъпвайки на една привидна лява идеология не направи нищо повече от това през 2012 да ни върне към това, което правеше ПАСОК през 1974 и 1981.

Тези младежи, които са се подвели обаче са бъдещото поколение на Гърция.

Не ми харесва изразът „подвеждам се”, когато говорим за политика. Те дадоха гласа си и заеха позиция. На практика гласуваха, както са гласували техните родители. Колкото и странно да изглежда аз смятам, че днес, когато двете бивши големи партии претърпяха крах гражданите гласуваха за същността на двупартийната система, т.е. за популизма и етатизма. Тези младежи гласуваха за същото, просто го намериха под друго партийно покривало.

Неонацистката партия Златна зора успя да влезе в парламента и то с висок процент. Какъв е вашият коментар?