Галерия

1

Банкерите в Атина това лято най-вероятно няма да почиват, а тези, които ще почиват, ще отидат в отпуск или за броени дни, или завинаги... До септември банковият пейзаж в Гърция ще претърпи драматични промени с големи сливания и покупко-продажби на акции в особено големи размери за някои финансови институции, които не е изключено и да си сменят националността, съобщава икономическият седмичник “Кефалео” (Капитал - б.а.).

            Изданието първо оповестява новината за сливането на Националната банка на Гърция и банка Пиреос, слуховете за която са толкова набъбнали сред атинските среди, че вече са взели размер на най-коментираната обществена тайна в страната. За лошото ликвидно състояние на Пиреос вследствие от “отваряне” към лоши кредити се говори от месеци. Банката е достатъчно голяма, за да се позволи фалитът й, а като нейн най-вероятен купувач се спряга най-голямата гръцка търговска банка - Националната банка на Гърция.

            Раздрусванията няма да се ограничат само около малките банки, като Пощенска банка, например, за която също открито се говори, че ще бъде купена от Земеделската банка на Гърция. “Кефалео” съобщава, че дори такива финансови колоси като контролираната от Спирос Лацис Eurobank EFG и Alpha Bank ще претърпят турболентни реформи. И в двете банки се очаква да влязат “стратегически инвеститори”. Лостовете, с които ще се извършат предстоящите драматични промени в гръцкия банков пейзаж са създаденият от МВФ и ЕС фонд от 10 милиарда евро за осигуряване на ликвидността на гръцките банки, който ще трябва да заработи от юни и промяната в трудовото законодателство, което ще намали с 50 на сто размера на обезщетенията при уволнение и ще осигури по-гъвкави условия за съкращенията.

            Според висши банкови мениджъри, цитирани от седмичника в следващите 10 до 12 месеци много гръцки банки ще сменят собствениците си, някои ще станат дъщерни на големи световни финансови институции, други просто ще бъдат продадени на мощни чужди капитали. Едва три или четири от днешните играчи на финансовата сцена в страната ще запазят националността си. Това означава, че ликвидността на много гръцки банки е застрашена, въпреки че те имат на разположение капитали от порядъка на 30-35 милиарда евро - 10 милиарда от фонда на МВФ и ЕС и остатъка от държавната помощ от 28 милиарда евро, отпусната от бившето правителство на Караманлис и замразена и след това размразена от сегашното правителство на Папандреу.

            Икономическата криза направи живота на гръцките банкери изключително интересен. Контактите им с техните чуждестранни колеги станаха изключително оживени, а предразположението им към различни видове сътрудничество, та дори и сливания - охотно голямо. Разбира се, каквато и банкова сделка да се зададе на хоризонта тя ще трябва предварително да е одобрена от тройката Международен валутен фонд/Европейска централна банка/Европейска комисия и задължително ще е свързана с оздравителни финансови процедури.