Снимка: новините
Националната банка на Гърция взе решение да излезе от помощния пакет за банковата система от 28 милиарда евро, който бе отпуснат през 2008 година след разгара на международната икономическа криза. Последното общо събрание на акционерите взе решение да изкупи обратно привилегировани акции на стойност 350 милиона евро. Това предаде Reuters, позовавайки се на официалния говорител на банката Костас Калицис.
Банковите анализатори оценяват, че с откъсването си от държавната помощ и успешното повишаване на капитала на банката в средата на октомври тази година, акциите й ще станат по-привлекателни за инвеститорите. В същото време продължава процеса по изготвянето на продажбата на 20% от акционерния капитал на турската Finansbank, който Националната банка на Гърция държи. Според специалисти ненеговата стойност достига 6,5 милиарда евро и продажбата на 20-те процента ще донесе по първоначални изчисления около 1,3 милиарда евро на гръцката търговска банка.
И докато Националната банка на Гърция се изправя на крака и гледа към излаз на международните пазари, лихвата на гръцките държавни облигации отново достигнаха стойности познати от преди подписването на Меморандума за финансова помощ от пролетта на 2010 година. В петък spread показателят на десетгодишните гръцки облигации спрямо немските такива достигна 922 базисни пункта. Основната причина е в несигурността, която разклати Гърция в последните две седмици. След изявлението на премиера Георгиос Папандреу, че ако ПАСОК няма болшинство на местните избори за кметове и регионални управници в неделя седми ноември, ще се свикат извънредни парламентарни избори до края на годината, шокира обществеността. Очакванията са, че ако наистина се стигне до извънредни парламентарни избори, обявяването на фалит ще е неизбежно.
В същото време в доклада на Международния валутен фонд се заявява, че възможността за обявяване на контролиран фалит на страната не е опция за бъдещето на Гърция. Според МВФ в случая на Гърция, дори и цената на държавните облигации да се намалят с 50%, това би довело до спад на външния дълг спрямо БВП само около 2,7%. Това е така, защото основният проблем за намаляване на дълга, особено в развитите икономики е понижаването на първични излишъци, което ще позволи по-рационално намаляване на дълга. Единствен изход за страната е да се намали дефицита, като се увеличи производителността, за да може икономиката да тръгне напред.
В доклада на световната финансова институция се споменава, че рисковете за обявяване на фалит в една развита икономика са много по-големи, отколкото в една развиваща се страна. Намаляването на заплатите, свиването на социалната държава и реформите социално-осигурителната система ще са много по-драстични за стандарта на живот в страни като Гърция, отколкото други държави извън Европейския съюз. В тази връзка мерките наложени в последната година са важни за оздравяването на местната икономика и ако Меморандума за финансова помощ бъде изпълнен стриктно, няма да има нужда от разсрочвани или преструктуриране на външния дълг на страната.
В доклада на МВФ се подчертава, че Гърция остава уязвима пред международните пазари. „Ако мерките заложени в програмата за финансова консолидация бъдат изпълнени до последната точка, пазарите ще го забележат. Това ще се преведе като намаляване на риска и значително намаляване на spread –показателя,” заяви пред Reuters представителят на МВФ Карло Котарели. Експертът призна, че не може да определи времето, в което ще лихвите по десетгодишните гръцки облигации ще започнат да спадат. Той все пак заяви, че ако международните пазари забележат първите положителни резултати от прилагането на финансовата програма, през 2011 година лихвите по гръцките държавни облигации могат отново да спаднат.