Галерия

1

По всичко личи, че Националната банка на Гърция се готви за лъвски скок по отношение на преструктурирането на финансовия пазар в страната, след като изпълнителният директор на институцията Апостолос Тамвакакис заяви в прав текст: „Сливанията са единственият път за реорганизация на финансовата система”. След отказа на Алфа банк за приятелско сливане с Националната банка на Гърция в началото на тази година, шумовете около преструктурирането на гръцкия банков пазар пак замряха, но проблемите в макроикономическата среда се увеличиха. Неволите на социалистическото правителство и отклоненията в изпълнението на целите по Меморандума за финансова помощ подхраниха слуховете за преструктуриране на външния дълг на Гърция, като единствена възможност за глътка въздух в погасяването на идващите задължения на страната.

Mного международни икономически анализатори оценяват, че външният дълг не само ще бъде преструктуриран, но ще понесе значително окастряне в рамките на повече от 50 на сто от сегашната му стойност, която в края на 2011 се очаква да достигне 160% от БВП. Дейвид Оакли заяви във Файненшъл Таймс, че капиталовите пазари се подготвят за съкращение (haircut) на гръцките държавни облигации в размер на поне 55%. Дори и подобен план да се осъществи, външният дълг на Гърция ще остане много по-висок от нормата на еврозоната по договора от Маастрихт, което реално не решава проблема на средиземноморците.

В същото време дълговото преструктуриране въобще не се харесва на гръцките банки, които са и основните притежатели на токсичните гръцки държавни облигации. Ако се приеме, че 55% от стойността на пуснатите в обръщение гръцки облигации ще бъде окастрена, то съкращенията могат да стигнат до 262 милиарда евро, съобщава Имерисия. „Преструктурирането на дълга или окастрянето му не е никаква алтернатива, защото последствията от него биха били катастрофални за страната и ще ни върне десетки години назад”, казва загрижен изпълнителният директор на Националната банка на Гърция. В един глас с него са и изказванията на гръцкия финансов министър Георгиос Папаконстантину, който всеки ден повтаря, че сценариии за промяна в условията и размера на изплащане на външния дълг не съществуваt. Проблемът е че вече не му вярват.

Настоящото правителство на ПАСОК за около 18 месеца бързо си създаде не особено добра слава. Първо взеха властта с предизборни лозунги  „Пари има!”, а след това „установиха”, че Гърция е пред фалит и пари няма. Последва играта на котка и мишка между декември 2009 и април 2010. Тогава в продължение на месеци правителството гарантираше, че няма нужда от помощ и само ще се справи с икономическата криза. Отричаше публично възможността за всякаква намеса на Международния валутен фонд, докато не дойде края на април миналата година. Тогава премиерът Георгиос Пападреу обяви от слънчевия остров на Кастелоризо, че Гърция вече не може да се кредитира от световните пазари и единственото й спасение е помощта от МВФ и еврозоната, която отпусна пари особено неохотно. Последваха обещанията, че няма да има драстични мерки и правителството ще действа бързо и ефективно, но нищо от това не се оказа напълно истина.

По тази причина днешните обещания на Папаконстантину, че Гърция няма да прибегне до преструктуриране на външния дълг, май не могат да убедят никого вече. Във всички случай финансовите специалисти са категорични, че оздравителната програма трябва да продължи да се прилага коректно и с по-бързи темпове. „Това, което трябва да направим е да концентрираме всичките си усилия върху постигането на националните цели за фискална консолидация и реформирането на местната икономика” бе категоричен Апостолос Тамвакакис. Дори гръцката икономистка с дългогодишен стаж в Международния валутен фонд Миранда Ксафа подчерта още в средата на миналата година, че ако имаше възможност външният дълг на Гърция да изчезне по магичен начин, то проблема с дефицита остава. Което прави нуждата от незабавни реформи неотложна.