Снимка: та Неа
Стара охранителна система, ненадеждна аларма и недостиг на персонал са само част от нередностите, които бяха установени в Националната художествена галерия, от която откраднаха единствената в Гърция картина на Пикасо. Картината “Женската глава” на Пабло Пикасо, както и пейзаж на холандския художник Пиет Мондриан и графика на италианеца Гулиелмо Кача – Монкалво бяха задигнати след взлом в галерията на 14 януари тази година. След щателна проверка надзорникът на държавната администрация Леандрос Ракиндзис създаде доклад, в който се дава точно описание на състоянието на охранителната система, като посочва слабостите в управлението на галерията, които са улеснили до голяма степен крадците.
Едно от най-уязвимите места е била електроната охранителна система, която не е била сменяна от 20 години. Последният път, когато тя е била обновена е било през 1992 за изложбата “От Ел Греко до Сезан”. През 2000 година й е била направена лека модернизация. В доклада на надзорника се посочва, че въпреки напредването на технологиите и възможността за подобряване нивото на сигурност, през последните 12 години таблото за управление на охранителната система не е била подобрено. Външната част на галерията е имала много “слепи” точки, които не са покривани от съществуващата електронна система за сигурност.
Друг пропуск, който надзорниците са открили е липсата на инструктаж или друг тип установена процедура, която гардовете трябва да следват в случай на взлом и грабеж от галерията. Не е имало нито обучителен курс за конкретния обект, нито конкретна подготовка. Освен това вътрешната линия на галерията не е била в действие в периода на грабежа, а при нужда пазачите са комуникирали помежду си чрез личните си мобилни телефони. Галерията няма пряка електронна връзка нито с Министерството на културата, ниро с районното полицейско управление. При инцидента служителите на музея са информирали частната охранителна фирма Ермис за грабежа, които от своя страна са се обадили в полицията. Не съществува пряк контакт между пазачите на музея и полицията.
Разкритието, че батериите на алармата на Националната галерия в Гърция са били с изтекъл срок на годност само доказва безразличието в управлението на институцията. Поради изтощените батерии алармата в много случаи се е активирала без причина на принципа на лъжливото овчарче. Въпреки това батериите на са били подменени с месеци. Касетите от охранителните камери са стари и са били използвани многократно, поради което в сега много често не записват картина или качеството на образа е толкова лошо, че не може да се различи почти нищо. Оправданието, на което се е натъкнал Ракидзис е било, че министерството на културата не е могло да закупи нови касети поради липса на средства.
Охраната на галерията наброява общо 11 души, от които един е разпределен да стои на гардероба, за да взима и връща палта. Други двама са били пренасочени към сувенирния магазин и още един да продава билети. Останалите “пазачи” са се редували на смени, като ако един от тях отсъства поради болест, то галерията остава само с един пазач.