Снимка: Архив GRReporter
Над 20 милиарда евро е годишния оборот от сивата търговия в Гърция, според данните представени от Националната търговско камара. „Ако се вземе предвид, че основният показател на ДДС е 23%, загубата за държавата само от неплатен данък добавена стойност е над пет милиарда евро. Да не говорим за загубите от данък печалба, които удвояват цифрата,” заяви в отворено писмо до медиите председателят на камарата Василис Коркидис.
Всички, които са посетили Атина или Солун поне веднъж няма как да не са забелязали опънатите огромни чаршафи по улиците на града с наредени чанти, портфейли, дрехи, играчки, зарядни за телефони и други подобни стоки. Най-често те се срещат по централните търговски улици и то пред витрините на официалните магазини. Можете да си купите чанта, която претендира да бъде Louis Vuitton само срещу 20 евро, а ако се попазарите малко с търговеца (който може дори да не говори гръцки) ще я измъкнете и за 10 евро. В много случаи всичко това става пред очите на общинската полиция и местните власти.
Проучването на търговската камара показва, че 10% от електроуредите на пазара са с неизвестен произход, 2,5% от алкохолните и тютюневите изделия също са незаконни, други 15% се добавят от малки стоки (тип gadget), а процентът на хранителните стоки с неясен произход дори не може да се изчисли. Според доклада на Европейската комисия пък само за 2009 година в Гърция са заловени почти 22 милиона бройки фалшификати на оригинални стоки, което поставя средиземноморската страна на първо място в разцвета на амбулантната търговия между страните от Европейския съюз. На второ място е Холандия с 17,9 милиона незаконни стоки, в Италия са заловили 12,9 милиона, а пък България се появява на четвърто място с 11,3 милиона недекларирани обекта за амбулантна търговия. 64,4% от незаконно вкараните стоки в Европейския съюз идват от Китай, други 14,6% от Обединените арабски емирства, а по 4% идват от Египет и Кипър.
Камарата искат държавата да затегне контрола по митниците, за да се спре или поне намали нерегулираната търговия, която в период на криза е единствената процъфтяваща търговия. Тя не е засегната нито от завишаването на данъчната тежест след вдигането на преките и косвените данъци, нито от намаляването на ликвидността на пазара. Предлага стоки с неизвестен произход и съдържание, като по този начин заплашва здравето на потребителите. Английската поговорка пък „Не съм достатъчно богат, за да купувам евтино” дори не може да се приложи в този случай. Според евродепутатът от Нова Демокрация и икономист Тодорос Скилакакис цените на тези стоки са стократно завишени, което определено не ги прави евтини, а и са некачествени и в крайна сметка излизат прескъпо.