Галерия

1

Гръцките банки имат нужда общо от 40.7 милиарда евро финансова помощ, за да се задържи жива местната финансова система. Четирите най-големи гръцки банки – Националната банка на Гърция (NBG), Eurobank, Alpha bank и Пиреос се нуждаят общо от 27.5 милиарда евро, за да прескочат трапа на кризата и да продължат да функционират. Данните бяха изнесени в публичното пространство от централната Банка на Гърция и се позовават на заключенията от изследването на финансовата система в страната на BlackRock. Анализът сочи, че общият кредитен риск в страната е на стойност 46.8 милиарда евро. В него са включени 36.8 милиарда евро рекапитализационни нужди, 8.2 милиарда евро за покриване на външни заеми и 1.8 милиарда евро за кредити към публичния сектор.

Капиталовите нужди на Националната банка на Гърция (NBG) са определени на 9.76 милиарда евро, на Eurobank са 5.84 милиарда евро, на Alpha bank 4.57 милиарда евро, а на Пиреос банк 2.48 милиарда евро. В доклада на BlackRock се посочва, че Пощенската каса (ТТ), която все още е държавна, но предстои да бъде приватизирана ще има нужда от 3.74 милиарда евро рекапитализация. Земеделската банка или ATEbank, която беше погълната от Alpha се нуждае от 4.92 милиарда евро. Тази сума бе покрита от предишния й собственик - Credit Agricole, които покриха нуждите й за рекапитализация преди да я продадат.

От Банката на Гърция настояват, че рекапитализацията на финансовата система в съчетание с консолидирането й, ще помогнат за възвръщането на доверието на пазарите в гръцката икономика. Официални представители на правителството казват, че вливането на помощни капитали в местните банки ще се отрази положително и на реалната икономика на страната. Финансовите специалистите не са съгласни с тази оценка. Представители на банковите среди не крият факта, че средствата от помощния Фонд за финансова стабилност ще закрепят институциите на крака, но няма да предоставят кредитиране на реалния бизнес. Представители на банковите среди не крият факта, че средствата от помощния Фонд за финансова стабилност ще закрепят институциите на крака, но няма да предоставят кредитиране на реалния бизнес.

Парите, които банките получават поетапно с отпускане на помощните траншове за страната са насочени към посрещането на изискванията на централната Банка на Гърция за капиталова адекватност. BlackRock е приела, че показателят за капиталова адекватност на банките (Core Tier 1 ratio) през 2012 трябва да е 9%, а за 2013 той е 10%. В изчисляването на капиталовите нужди са взети предвид щетите върху балансите на банките нанесени от участието на частния сектор в преструктурирането на външния дърг (PSI) и обратното закупуване на облигациите, проведено в края на тази година, както и отслабващата възможност на домакинствата да покриват банковите си задължения.

Нафтемборики съобщава, че загубите от окастрянето на номиналната стойност на облигациите за гръцките банки достига 37.7 милиарда евро. Имерисия потвърждава тази информация и добавя, че общата загуба за банковата система от PSI и нарастващия брой на необслужваните кредити достига 84,5 милиарда евро.

Банките трябва да извършват началната рекапитализация (bridge recapitalisation) от Гръцкия фонд за финансова стабилност, който е във вид на аванс срещу бъдещи увеличения на капитала, планирани за изпълнение до края на април 2013. Междувременно до края на януари фондът ще издаде условни конвертируеми облигации (Cocos), които ще бъдат разпределени според нуждата за рекапитализация между четирите най-големи системни финансови институции. Повишаването на акционерния капитал ще приключи до края на април 2013, като фондът за финансова стабилност ще поеме ролята на гарант. Частните акционери ще запазят контрола над банките си, ако успеят да внесат най-малко 10% от стойността на новите емитирани обикновени акции. Съдбата на по-малките банки ще се реши след като стане ясно какво ще се случи с големите банкови институции. При тях също се очаква да последват сливания, поглъщания и евентуална държавна помощ до юни 2013, за да се гарантират финансовата стабилност и интересите на вложителите.

“Гръцкият банков сектор понесе тежък удар в последните години, като съчетание от преструктурирането на гръцкия дълг, в резултат от неблагоприятните икономически условия отразили се на активите на банките и от намаляването на депозитната база. Изготвянето и публикуването на този доклад изпълнява един от ангажиментите на Гърция спрямо Меморандума за финансова помощ. В това проучване Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд дадоха съответните насоки, за да се осигури съгласуваността на целите с програмата за финансова подкрепа”, казват от Банката на Гърция.