Един от основните проблеми с надлезите е тяхната височина. Когато се строи над един оживен булевард, като Кифисияс, той трябва да е висок, за да могат автомобилите да преминават отдолу. Надлезът задължително трябва да има височина над пет метра, т.е. говорим за височина от над два етажа. Когато започнахме да проектираме и след като бяхме разгледали и другите надлези, които се намират по-нагоре по булеварда, се запитахме кое дете би изкачило и слязло от три етажа, без да се увлече от идеята да прекоси булеварда набързо. Всичките ни усилия бяха съсредоточени, за да направим надлеза привлекателен за онези, които ще го ползват. За тази цел бяха направени и промени в квартала. Движението по улицата, която започва от изхода на училището стана еднопосочно и така можахме да превърнем в тротоар другата й половина. По този начин самото вървене по него води децата към надлеза. Там ги очаква една рампа, която ги качва плавно нагоре. Също така имахме възможността да поставим и по-луксозни съоръжения, като ескалатори, но само за качване. Има асансьори за хората, които не могат да ползват нито рампата, нито ескалаторите. И сега мога да кажа, че се радвам страшно много, когато сутрин и вечер минавам от там и виждам, че децата ползват надлеза.
От колко години имаше нужда от този надлез, но държавата не беше направила нищо за това?
Вижте, сега бръкваме в една много дълбока рана. От момента, в който Кифисияс се превърна в булевард за бързо движение не е възможно да няма обезопасени места за преминаване отсреща, особено в райони, където има училища. В една графика на Международната здравна организация се описва възможността от предизвикване на смърт при удар на пешеходец и автомобил. Ако скоростта е 70 километра/ час, която е и позволената за движение по булевард Кифисияс, възможността пешеходецът да бъде убит е 100 на сто. В началото и в края на учебния ден на конкретното място има големи групи от ученици, които или бързат да отидат на училище или бързат да си отидат. Те се струпват на едни много тесни тротоари между автомобили, които препускат с много високи скорости, докато регулировчиците се опитват да помогнат на автомобилите, за да опразнят булеварда. Това е една верига на смъртта. За мен е голям късмет, че нямахме много повече жертви, понеже Бог обича децата.
Нуждата е голяма и всеобща. Когато представихме проекта си на една публична презентация, тогавашният министър на инфраструктурите, транспорта и мрежите Димитрис Репас беше признал, че има нужда от такива надлези и беше обещал да се построят още 20 на различни места. Разбира се, това остана само намерение, особено в днешните икономически условия. Но все пак е позитивно, че държавата признава наличието на този сериозен проблем. Ние предложихме да помогнем със спецификации и техническо съдействие. Наистина, ситуацията днес е трудна, но построяването на такива съоръжения е сред намеренията на министерството.
По време на подготовката на Олимпийските игри беше планирано на това място булевардът да преминава под земята, но това не стана и поради липса на средства, и защото някои жители реагираха негативно, така и не разбрах защо.
Вие сте член на дружеството „SOS – Пътно-транспортни престъпления”. Какви са вашите дейности в полза на безопасността на движението по пътищата?
Ние живеем в един свят, изцяло предаден на автомобилите. Ще ви споделя как самият аз започнах да гледам на нещата по съвсем различен начин, след горчивия си опит. Когато двете ми деца бяха малки, аз също се бях повлиял от рекламите за автомобили и купих онзи, който се смята за най-безопасен за хората. Трябваше да преживея загубата на сина си, за да разбера, че безопасността, доколкото я има е само за хората, които се намират в автомобила. Най-безопасният в света автомобил е същевременно и най-смъртоносният инструмент в ръцете на един лош шофьор. Аз също бях такъв, не го крия. В действителност никой от нас не си дава сметка колко опасно „оръжие” държим в ръцете си. Моделът, който се налага на младежите е да имат най-бързата, ако не най-агресивната кола, че тя е показателна за тяхната мъжественост. Ужасно трудно е да осъзнаем колко опасно е това за обкръжаващото ги общество.
Аз промених своите навици, защото зная, че ако блъсна едно дете със скорост 70 километра/ час, дори и с най-обезопасения автомобил, ще го убия. За съжаление, обществото не е запознато. Това е една от основните цели на дружеството: Пътно-транспортните произшествия са един бич, те са първата причина за смъртните случаи при хора на възраст под 35 години.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
