Втората причина, която според мен е много съществена, е пълната липса на правораздаване в случаите на пътно-транспортни произшествия. Тук не става дума за реваншизъм. Не казвам, че трябва да обесим някого, понеже аз загубих детето си. Това не води до никъде. Чисто и просто не е възможно хората да не разбират, че когато се движим в едно пространство, носим и отговорността за това. Ние не сме за показните наказания, а за да стане ясно, че несъобразяването със социалната отговорност има последствия. В момента единственото последствие за даден човек, който предизвиква смъртен случай, докато управлява автомобил, независимо от това дали е преминал на червен светофар или кара далеч над позволената скорост е увеличението на неговата пътна застраховка. Звучи кошмарно, но е факт. Тези хора се съдят за непредумишлено убийство, без да се вземат предвид причините или смъртните случаи, които са предизвикали. Най-високото наказание за това е пет години лишаване от свобода. Средното налагано наказание не надвишава 1,5 – 2 години с пробация. Никой не казва тези хора да гният, нито дори да отидат в затвора. Но, от друга страна не следва да си отиват безнаказани. Нека биват принудени да разберат какво са сторили с участие в социалния живот, с предоставяне на общественополезен труд. Не е възможно да има такава безнаказаност.
Ако заговорим и за гражданската отговорност, мога да заявя, че отсъжданите суми са много по-ниски от тавана, който покриват застраховките. Да не говорим, че дори и при най- обикновените процедури тези хора не се лишават от свидетелствата за правоуправление. Съществуват наказания за това, че е минал на червено, но не се предвижда никакво административно последствие. Гражданската отговорност е винаги много по-ниска от застраховката, следователно компанията просто те регистрира, като да си предизвикал едно каквото и да е произшествие и увеличава застраховката ти с един пункт. Това е жалко, защото действително биха могли да се намерят начини тези хора да се внедрят в обществото и да осъзнаят какво се е случило. Да е под формата на „направих нещо лошо, разбирам това и информирам и останалите хора”. Лично аз го разбирам от начина, по който казвам на хората около мен за това как трябва да караме”.
В края на разговора ни Федон Каридакис подчерта колко е важно човек да си поставя високи цели, колкото и трудни да му изглеждат те. „Когато започнахме да строим надлеза, много пъти ме питаха дали вярвах, че ще стане. Тук искам да повторя един цитат на Че Гевара: „Нека бъдем реалисти и да търсим невъзможното”. След като изрази благодарността си към всички, които помогнаха за построяването на надлеза, той повтори, че всички, и особено младите хора, трябва да разберат, че както техният, така и животът на другите хора е в техните ръце. „Това е една величина, за чиято големина си дават сметка много малко хора. Аз вече знам и се опитвам да предам това на другите хора. Цената, която някои хора трябва да платят за небрежността от страна на другите е много висока. Затова трябва и самото общество да си даде сметка за това”.
Като пример, макар и много горчив, той посочи една случка, докато синът му бил в болницата. „Когато Солон беше в интензивното отделение, беше в пълен разгар страхът на хората от птичия грип и ваксините. Дискусията беше около това дали да се имунизираме или не, колко хора са починали от ваксината и т.н. Един ден мина един лекар, който носеше ваксини. Негов колега го попита какво трябва да правим, за да се предпазим от грипа. А той отговори: „Автомобилите. Докато ние разговаряме в болницата ни починаха десет деца, вследствие на пътно-транспортни произшествия. Въпреки това никой не говори за тях”. Две хиляди души всяка година губят живота си по този начин, без никой да разбере за това. затова лекарят каза: „Не ми говорете за грипа, а внимавайте с автомобилите”.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
