Преди две седмици на един от най-оживените и забързани атински булеварди бе открит един надлез, „Надлезът на мечтите”. За учениците в Колежа в Психико това е надлезът на Солон – едно 15-годишно дете, чийто живот бе прекъснат от препускащ с голяма скорост автомобил, преминал на червен светофар. Четири дни по-късно детето умира в болницата, а родителите му даряват неговите органи, за да спасят други деца.
Няколко дни по-късно бащата на Солон, както е известен инженерът Федон Каридакис участва в първата среща за изграждането на надлез на булеварда пред училището, за да няма други жертви. Ето неговият разказ пред GRReporter.
„Точно преди две години, на 4 декември се провеждаше коледният празник на училището. Синът ми, заедно с други свои съученици тръгнаха късно вечерта, към 23:00, за да отидат на празненството. В опита им да пресекат булеварда пред училището автомобил завлякъл единия от четиримата приятели, след което го изоставил. Той беше пренесен в болница веднага и живя още четири дни с механична подкрепа. През тези дни всички ученици от училището проведоха протест под вид на „бяла” стачка. Те ходеха на училище, но не влизаха в час. Когато Солон си отиде училищната управа, под влиянието на случилото се, но и отделно от това, прие решение за построяването на пешеходен надлез. На 11 декември 2009 всички деца се организираха и с подкрепата на училищната управа „превзеха” булевард Кифисияс за около час. Те държаха в ръцете си лозунги, с които манифестираха правото си на живот. Имаше и един много находчиво пано с надпис „Поставете мост за нашите мечти”.
Председателят на фондацията, която ръководи колежа ми се обади веднага, за да участвам в проектирането на надлеза. Когато се намесих и аз в проекта, вече бяха намерили един основен спонсор, г-н Прокопиу. Неговата дъщеря също учеше в колежа и цялата мобилизация го беше трогнала. Започнахме работа веднага. Спомням си, че на 11 декември, в петък беше протестът на децата на булеварда и в понеделник, на 14 декември проведохме първата среща, за да проектираме надлеза. Така започнахме. Една група от хора, готови да започнат с проектите и един основен спонсор. В хода на проекта имахме много предложения за помощ. В много малко случаи работата не беше на съвсем доброволни начала. Много често дори материалите бяха дарения.
В рамките на една година бяхме изправени пред страшно много проблеми. Подчертавам, че в нито един момент не се сблъскахме с някой, който да беше против строежа. Проблемът беше в огромната бюрокрация, най-вече поради липсата на законна рамка за един публичен проект, който се намира на публично място и се проектира, строи, финансира и поддържа от частници. Загубихме почти една година, докато бъде избегнато това препятствие и заради всички бюрократични процедури. На практика бе издадено ново законодателство под формата на президентски указ.
Миналата година по това време вече бяхме готови да започнем. Тогава отново загубихме около пет месеца, понеже мястото е много централно и от там минават много мрежи: канализация, електрификация, комуникации, оптични връзки, мобилни оператори, природен газ. Въпреки че в първоначалния план се постарахме да има минимална контактна повърхност, за да ограничим този проблем, все пак загубихме това време. На практика започнахме строежа в края на март 2011. Някои парчета бяха построени предварително на друго място и така успяхме да построим надлеза в доста малък период от време. Предадохме обекта на 11 ноември 2011 в рамките на една скромна церемония, а преди официалното откриване надлезът беше предаден на самите ученици. Те преминаха през надлеза и по този начин им го предадохме. По-рано бяхме провели няколко срещи, в които ги информирахме за повода за начинанието и бяхме свидетели на това с колко обич и нежност приеха този обект.
Той е едно трогателно общо начинание. Наистина, някои от нас бяхме по-напред, но важното е, че всички се заеха с изпълнението му с много обич. Създадохме този надлез, който е иновация на международно ниво. Освен постижение и забележителност в района, той е паметник на сътрудничеството и обичта и на паметта на детето, което си отиде.
Какво е иновативното в надлеза?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
