В десетгодишната история на еврозоната за първи път на 16 февруари Ecofi ще наложи на страна членка на ЕС толкова строг режим и тази страна е Гърция. Режимът не се отнася само до финансите и намаляването на дефицита, но се разпростира и към структурни промени. Комисията поиска в Програмата за стабилност и развитие да се интегрира и програма с реформи, с която се обвърза правителството и една част от нея е свързана с промените в пенсионно-осигурителната система.
Така от 16 февруари Ecofi ще поиска увеличение на вързастовите граници за пенсиониране и по непряк начин намаление на пенсиите. Ако Гърция не приложи мерките е възможно в рамките на процедурата по наблюдение Европа да й наложи глоби под формата на намаление на европейските субсии за страната, казва в статия вестник "Катимерини".
Чрез формулирането на един план за спасение на страната от кризата със определени срокове, който ще бъде строго контролиран от ЕК, и възможността Ecofi да предложи конкретни мерки, се създаде схема, която силно прилича на начина на действие на МВФ.
Вероятно Гърция с хроничните си финансови проблеми, забавянето да вземе мерки за намаление на дефицита и спекулациите, които се разиграват на неин гръб, се превърна в първото домино, което пада. Проблемът премина към останалите южноевроепйски страни – Испания и Португалия, които също са изправени пред проблеми с държавното задлъжняване.
Що се отнася до прогнозите на анализаторите, те варират между възможността страната да се справи сама, минават през сценария, че по някакъв начин ще я спаси Европейската общност и накрая приключват с най-крайния вариант Гърция да банкрутира и да се наложи намесата на МВФ.
От своя страна според проучванията на общественото мнение на Capa Research за сметка на вестник „Неделна Вима”, 64,1% пт гражданите считат, че решенията на гръцкото правителство са строги, но 50,4% от гражданите са съгласни да се увеличи вързстовата граница за пенсиониране, а 60,5% считат, че не трябва да се увеличават данъците върху горивата. 32,2% са на мнение, че е твърде възможно страната да банкрутира.
Мнозинството от гърците – 71,1%, преценяват, че може да се намалят сужителите в държавния сектор без да се понижи качеството на услугите, които предлага. Позитивен за гръцкото правителство е факта, че 58,6% от гърците заявяват, че се доверяват доста на министър-председателя в опита му за изход от кризата. Паралелно с това 57,3% оценяват позитивно позицията на лидера на Нова демокрация Андонис Самарас да подкрепи правителството при определени условия. Този процент сред гласоподавателите на Нова демокрация се качва на 68,2%. Проучването е проведено по телефона ичрез електронен въпросник между 3 и 4 февруари сред 2 299 души над 18 годишна възраст.