Галерия

1

Криза, реформи, оздравителна програма и структурни промени са думи добре познати на всеки българин, роден до началото на 90-те години на миналия век. Всички поколения, които помнят комунизма в България, помнят и тъмните години, които последваха новородената ни демокрация с висока инфлация, още по-висока безработица и безпаричие. Днес в подобна ситуация е и съседна Гърция. Тя изпусна момента да приложи бързо и решително оздравителните мерки преди две години и сега е изправена пред много по-сериозни последствия.

В общата картина на икономическа несигурност GRReporter се обърна за анализ на ситуацията и паралел между българската криза през средата на деветдесетте и гръцката нестабилност през 2011 към Красимир Ангарски. Той е човекът, който се нае да въведе валутния борд в България през 1997, окрупни българска банкова система и се оказа решаваща фигура за стабилизирането на местната икономика.
Красимир Ангарски е бил изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания, която преструктурира българските банки и от 40 малки слаби финансови институции създава седем големи банки. През 1997 става министър по икономическата реформа в правителството на Стефан Софиянски и секретар по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов, като вече се е нагърбил със задачата да сложи финансите на страната в ред с помощта на валутния борд. След това следват позиции на ключови места като Главен изпълнителен директор на Банка ДСК, през март 2005 поема поста главен изпълнителен директор на ДЗИ Банк, част от Българската финансова група ДЗИ. От 1 март 2007 става съветник на Съвета на директорите на Пощенска банка и управата на  Eurobank EFG Group
Красимир Ангарски е категоричен, че ако Гърция иска да избегне фалита, трябва незабавно да се раздели с тежките си публични предприятия, да намали държавната администрация и да пусне смела приватизационна програма, за да привлече преки частни инвестиции. Според него Международният валутен фонд и европейските партньори не са достатъчно строги към гръцката ни съседка и ако наистина искат резултат, е трябвало първо да се уверят, че реформите се прилагат и след това да подписват договор за финансова помощ.

Смятате ли, че фалитът на Гърция е неизбежен?

Ако не се вземат решителни мерки, няма как да не се стигне до фалит. Всичко зависи от Гърция, от волята за промени и реформи. Трябва да има както политическа воля, така и обществена. Важно е да се разбере час по-скоро, че без вътрешни реформи, сериозна фискална консолидация и структурни промени, фалитът ще се окаже единствен път за страната.

Фалитът означава ли излизане от еврозоната за Гърция?

Не е задължително. Могат да се поемат различни пътища за обвяване на фалит. Той може да стане и в рамките на еврото и чрез излизане от единната европейска валута. Но пак подчертавам, че не е задължително да стигне до фалит, ако политическите сили в страната предприемат по-смели реформи, с които да ограничат максимално разходите си, за да може да се укроти по-бързо дълговата криза.

Какъв би бил ефекта върху банковия сектор на страната, ако Гърция фалира? Как би се отразило това на банките от региона, които имат сериозно гръцко участие?

Евентуален фалит на Гърция може да се отрази зле на банките в съседните страни, ако те са остро зависими от банките-майки в Гърция и не са се погрижили за финансовата си автономност. Ако обаче имат добра капитализация и здрави показатели, няма от какво да се притесняват. Всичко зависи от индивидуалната политика на банките, но финансовите институции с добра капитализация, без излишна паника, няма да имат проблем.

Смятате ли, че българският банков сектор е заплашен при евентуален фалит на Гърция?

Заплашен е дотолкова, до колкото може да стане проблем с психозата, която видяхме в Гърция. Масово започнаха да се теглят депозитите от местните банки, да се изнасят в чужбина. Тогава неминуемо може да се стигне до фалити. Това според мен е най-голият риск за банковата ни система, а от там и във финансовата стабилност на страната. Надявам се, че по този риск, правителството и БНБ са разработили своя Екшън план и имат точните разчети и  предвиждат конкретни мерки.

Би трябвало да са предвидили конкретни мерки в случай на  евентуален фалит на гръцки банки, имащи собственост в банки в България. Следва да имат точни разчети за действия, ако  клиентите на банките  в България, бъдат обхванати от психоза. Трябва да се предвидят и мерки при евентуални  фалити на български банки. За добро или за лошо още през 97 година предвидихме  и законово регламентирахме, че при банкова криза, при която има системен риск БНБ може да се намесва частично, но въпросът сега е от къде ще дойдат парите.

Като имаме предвид, че наличността в резерва е само 4 милиарда лева, при евентуално настъпване на нова банкова криза, ще се наложи да търсим заеми или да се откажем от борда. Всичко това отново ще доведе до познатата ни от близкото минало картинка.

Значи препоръчвате по-сериозна капитализация на банките в Гърция и в региона.

Да, определено. Гърците трябва да следват нашите стъпки – да капитализират, да се оздравят, да се сливат, за да се получат нови по-големи и по-стабилни банки.

Първото сериозно банково сливане в Гърция след началото на кризата се осъществи между Юробанк и Алфа Банк. Това как ще се отрази на българските им клонове?

Ако се слеят и в България, ще се получи една нова голяма банка. Техните представителства в страната ни са отделни банки с отделни лицензи. Ако сливането се осъществи и в България смятам, че ще се създаде една много добра голяма банка, която до този момент няма да има аналог. Ще се съкратят разходи, ще се закрият някои офиси, но банката ще бъде много по-силна и устойчива на кризисни състояния. Оценявам, че подобен ход би бил много добър за финансовата система в страната.

Виждате ли паралел между ситуацията в България през 1997 и в Гърция днес. Смятате ли, че Гърция може да се поучи от българското преструктуриране  на икономиката?

В България през 1997 година се наложи да съкратят 58 хиляди държавни чиновници, 64 държавни предприятия бяха затворени, ликвидирани или продадени, проведе се масова приватизация с изключително бързи темпове, за да може да се покрият нужди в бюджета. За няколко месеца, трябваше да продадем една поредица от публични дружества, защото трябваше да привлекат преки чужди инвестиции.

За Гърция се говореше, че ще се проведе приватизация или ще се продават предприятия или дори острови, но нищо на практика не се случи. Няма как да стане без реформи и приватизация. Нали някой все пак трябва да компенсира създадените през годините дефицити, трябва да има лишения. Но затова нещо се иска политическа воля и гърците да се убедят, че няма кой да им плати сметката.

В България се наложи да намалим пенсиите през 1997 година до 10 долара в периода на финансово оздравяване и след това ги индексирахме до края на годината до 35-36 долара. Знам, че нивата в Гърция са различни и не е нужно да се пада до такива ниски стойности, но това е пътят. Да се минимализират бюджетните разходи, докато се занули дефицитът, за да може да започне да се погасява външния дълг, който за момента продължава да расте.  

За това трябва политическа воля и управляващите трябва да обяснят много детайлно на обществеността, защо са нужни тази промени и какво ще се постигне чрез тях. Ако населението не е убедено във важността на мерките, няма как да се изпълни тази реформа. Със стачки и протести не може да се говори за икономическо оздравяване. Трябва да се направи цялостна програма за оздравяване на финансовата система и икономиката, която да се изпълнява решително и да има обществена поддръжка.

Смятате ли, че ако Гърция обяви спиране на плащанията по външния дълг, нещата ще се подобрят? Какво сочи българският опит?

България е била в позицията на своеобразен фалит два пъти. Веднъж бе обявен мораториум върху външния дълг през 1990, когато няколко години не плащахме задълженията си, докато се изправим на крака. Вторият път бе през 1997 година, когато си разсрочихме външния дълг. Всичко това бе придружено и с много сериозна структурна реформа. За да може да се изпълни тази програма, трябва съгласието на хората.

В България оздравителната програма се гласува с пълно мнозинство от всички в парламента и само един въздържал се. Всички политически сили се обединиха около плана за действие и той стартира с много голямо доверие. За разлика от нашия опит се вижда, че оздравителната програма в Гърция има много противници, което означава, че тя не е обяснена добре на хората. От друга страна може да има някои други алтернативи, с които не съм запознат, но като става въпрос за оздравителни мерки, държавното управление трябва да се погрижи да обясни ясно, защо са необходими те и каква е крайната цел.

От май месец 2010 Гърция се посещава постоянно от надзорна мисия, позната като тройката от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. Трите институции изпълняват един вид задачата на валутен борд в Гърция. Той отпуска средства с политическо решение въпреки, че програмата за оздравяване не се спазва. Можете ли да ни кажете, какво се случи в България след като нашият валутен борд влезе в сила?

 Първо в България се наложи да изпълним приблизително 17 предварителни условия, преди МВФ да се съгласи да ни даде финансова помощ. Последваха още 20 структурни и фискални реформи, които изискваха допълнителни мерки, за да можем да получаваме помощта на траншове.

След като изпълнихме нашата част от условията, дойдоха и резултатите. Първо от 300% инфлация с въвеждането на валутния борд тя се занули, дори за един кратък период от време се отбеляза дефлация. Валутният курс на лева от 3000 лева за германска марка падна на 1500 лева за марка. Финансовата система се успокои, както и хората.

От тази гледна точка, смятам че надзорната тройка в Гърция не е достатъчно строга. В България трябваше да първо да приемем програмата, да приемем законите, да започнем да ги прилагаме, преди да получим подкрепата.

Казвате, че България трябва да изготви План за развитие  в условията на  кризата. Това предложение свързано ли е с финансовата нестабилност на Гърция?

Миналата седмица установихме, че преките чуждестранни инвестиции в България са със 76% по-малко отколкото през същия период миналата година. Когато гори къщата на съседа, трябва да си готов, че пожарът ще може да премине оградата. В Европейския съюз вече обсъждат какви размери да бъде таксата в ликвидационните фондове при фалити, а ние все още не смеем публично до говорим за това какви мерки трябва да вземем, за да ограничим влиянието на дълговата криза в Гърция и  други страни. Когато се знае, че 30%-35% от българския банков пазар има гръцко участие, кой ще дойде да инвестира в страната? Затова трябва да се разработят сценарии за действие при различни случаи  - например, какъв би се случило в България, ако една голяма гръцка банка с поделения у нас фалира. Планът трябва да включва какво би следвало да направим от българска страна, за да можем да ограничим до минимум негативния ефект.

Освен това друг риск, който ще е резултат от повишен стрес, не само в банковия сектор, но и за реалния е когато се появи ограничено кредитиране, намаляване на износа и недостиг на инвестиции. В резултат на несигурността и заплахата от разрастващата се криза мнозинството от  хората и бизнесмените ще ограничат всякакви инициативи за развитие. Този риск може да се овладее само със стабилна национална програма и предвидимост в икономическото развитие на България.