Галерия

1

Криза, реформи, оздравителна програма и структурни промени са думи добре познати на всеки българин, роден до началото на 90-те години на миналия век. Всички поколения, които помнят комунизма в България, помнят и тъмните години, които последваха новородената ни демокрация с висока инфлация, още по-висока безработица и безпаричие. Днес в подобна ситуация е и съседна Гърция. Тя изпусна момента да приложи бързо и решително оздравителните мерки преди две години и сега е изправена пред много по-сериозни последствия.

В общата картина на икономическа несигурност GRReporter се обърна за анализ на ситуацията и паралел между българската криза през средата на деветдесетте и гръцката нестабилност през 2011 към Красимир Ангарски. Той е човекът, който се нае да въведе валутния борд в България през 1997, окрупни българска банкова система и се оказа решаваща фигура за стабилизирането на местната икономика.
Красимир Ангарски е бил изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания, която преструктурира българските банки и от 40 малки слаби финансови институции създава седем големи банки. През 1997 става министър по икономическата реформа в правителството на Стефан Софиянски и секретар по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов, като вече се е нагърбил със задачата да сложи финансите на страната в ред с помощта на валутния борд. След това следват позиции на ключови места като Главен изпълнителен директор на Банка ДСК, през март 2005 поема поста главен изпълнителен директор на ДЗИ Банк, част от Българската финансова група ДЗИ. От 1 март 2007 става съветник на Съвета на директорите на Пощенска банка и управата на  Eurobank EFG Group
Красимир Ангарски е категоричен, че ако Гърция иска да избегне фалита, трябва незабавно да се раздели с тежките си публични предприятия, да намали държавната администрация и да пусне смела приватизационна програма, за да привлече преки частни инвестиции. Според него Международният валутен фонд и европейските партньори не са достатъчно строги към гръцката ни съседка и ако наистина искат резултат, е трябвало първо да се уверят, че реформите се прилагат и след това да подписват договор за финансова помощ.

Смятате ли, че фалитът на Гърция е неизбежен?

Ако не се вземат решителни мерки, няма как да не се стигне до фалит. Всичко зависи от Гърция, от волята за промени и реформи. Трябва да има както политическа воля, така и обществена. Важно е да се разбере час по-скоро, че без вътрешни реформи, сериозна фискална консолидация и структурни промени, фалитът ще се окаже единствен път за страната.

Фалитът означава ли излизане от еврозоната за Гърция?

Не е задължително. Могат да се поемат различни пътища за обвяване на фалит. Той може да стане и в рамките на еврото и чрез излизане от единната европейска валута. Но пак подчертавам, че не е задължително да стигне до фалит, ако политическите сили в страната предприемат по-смели реформи, с които да ограничат максимално разходите си, за да може да се укроти по-бързо дълговата криза.

Какъв би бил ефекта върху банковия сектор на страната, ако Гърция фалира? Как би се отразило това на банките от региона, които имат сериозно гръцко участие?

Евентуален фалит на Гърция може да се отрази зле на банките в съседните страни, ако те са остро зависими от банките-майки в Гърция и не са се погрижили за финансовата си автономност. Ако обаче имат добра капитализация и здрави показатели, няма от какво да се притесняват. Всичко зависи от индивидуалната политика на банките, но финансовите институции с добра капитализация, без излишна паника, няма да имат проблем.

Смятате ли, че българският банков сектор е заплашен при евентуален фалит на Гърция?

Заплашен е дотолкова, до колкото може да стане проблем с психозата, която видяхме в Гърция. Масово започнаха да се теглят депозитите от местните банки, да се изнасят в чужбина. Тогава неминуемо може да се стигне до фалити. Това според мен е най-голият риск за банковата ни система, а от там и във финансовата стабилност на страната. Надявам се, че по този риск, правителството и БНБ са разработили своя Екшън план и имат точните разчети и  предвиждат конкретни мерки.

Би трябвало да са предвидили конкретни мерки в случай на  евентуален фалит на гръцки банки, имащи собственост в банки в България. Следва да имат точни разчети за действия, ако  клиентите на банките  в България, бъдат обхванати от психоза. Трябва да се предвидят и мерки при евентуални  фалити на български банки. За добро или за лошо още през 97 година предвидихме  и законово регламентирахме, че при банкова криза, при която има системен риск БНБ може да се намесва частично, но въпросът сега е от къде ще дойдат парите.

Като имаме предвид, че наличността в резерва е само 4 милиарда лева, при евентуално настъпване на нова банкова криза, ще се наложи да търсим заеми или да се откажем от борда. Всичко това отново ще доведе до познатата ни от близкото минало картинка.

Значи препоръчвате по-сериозна капитализация на банките в Гърция и в региона.

Да, определено. Гърците трябва да следват нашите стъпки – да капитализират, да се оздравят, да се сливат, за да се получат нови по-големи и по-стабилни банки.