Емануела Карастоянова
Трябва ли да празнуваме св. Валентин? Много традиционалисти се бунтуват, твърдейки че това е чужд празник, който няма нищо общо с българската, балканската или славянската традиция. Нещо повече - той е измислен с чисто търговска цел, а на всичкото отгоре ни кара да сме неискрени (да не кажем фалшиви или лицемерни) и насила да декларираме „очевидни” според нас неща (каквато е любовта) когато съвсем не ни е до това... Други пък зажаднели за романтика и щастливи звездни моменти се прехласват по деня на влюбените, намирайки в него поредния повод за празнуване или споделяне на любов. Аз ще застана на страната на вторите. На тези, които не се страхуват да акумулират в себе си многобройни моменти на радост, щастие и любов , били те и от чужд произход. А за спекулативните идеи, че деня на влюбените е измислен и популяризиран с чисто търговска цел имам да кажа, че не това са „греховете” на търговията и на световната икономика на 21-ви век. Както и далеч не това са последиците, които носи със себе си глобализацията. Наистина, не смесването на културите (какъвто е случаят с деня на влюбените) лежи в основата на нашите проблеми. Дори и този празник да бъде изтрит от календара на човечеството светът едва ли ще се промени към по-добро, едва ли ще стане по-истински... Може би точно обратното.
Но нека поне за един ден оставим човечеството и неговите проблеми и се гмурнем без угризения в света на любовта. В света на добрата, щастливата любов. Намирам се на летището в Атина. Тук където времена и пространства са на път да се слеят в едно, в отправната точка за ” навсякъде”. На това място толкова подходящо за размисъл и различен вид равносметки си мисля си, че любовта е движещата сила в света. Тя е живот. На летището( по-близо до въздуха и небето)нещата изглеждат съвсем прости. Чудя се какво се случва с нас на земята, че неведнъж търсим любовта по странни пътеки. Объркани от многобройните си идеи и представи за нея,ние често забравяме за първоначалното й значение – да гради. Прекалено лесно сякаш свикнахме да припознаваме в нея унищожителна сила. Жалко, защото истинската любов идва за да създава, а не да руши.
Нека на празника на Св. Валентин си припомним именно за добрата, щастливата, споделената и изпълващата любов. За тази любов, която дава криле на мечтите ни. Която идва в живота като ни като фея - носи светлина и скришом пръска златен пясък. Която се е родила за да ражда и изгражда нови светове. Любовта е звезден миг, част от вселената, а способността да се влюбва е най-красивото качество на човека – мисля си. Има нещо космическо в силата на любовта. Струва си да се родиш на този свят дори и само заради една любов. Заради една запалена звезда. Докато тези мисли се въртяха в главата ми изведнъж усетих как някой настойчиво ме вика. Обзе ме трескаво безпокойство, бях убедена, че някой на летището иска да се срещне с мен. Но кой? Дошла съм сама... Забързах пред себе си губейки се напълно в шарената въртележка от пътници и магазини.
И ето. Тук, на атинското летище, между коридорите на пространството и времето изписани на една картичка търпеливо ме чакаха думите – „направени от звезди”. Те, ДУМИТЕ ме бяха повикали. Няма нищо случайно – казах си. Дори и мислите на човека. С изненада установих, че думите са сръбска поговорка... Отпечатана красиво върху произведена в Америка картичка , и озовала се за продан тук, на летището в Атина. Зарадвах се за нея. За поговорката успяла да прекоси пространството и културните разлики на света. Тръгнала от Сърбия, стигнала чак до Америка и пропътувала обратно до Балканите за да ме извика на Атинското летище –горда, смела, пременена. Звездна. И аз реших да й повярвам... че всеки от нас е звезда. Направена от ЛЮБОВ. От златен космически прах. И всеки от нас има нужда от любов.
Затова на всички читатели на grreporter и на целия свят пожелаваме добра, щастлива и красива любов!