Галерия

2

1

В последните шест месеца лавинообразните промени в Тунис, Египет и Либия, накараха света да обърне внимание борбата за демокрация и право на свободно слово в страните от Северна Африка и Близкия изток. Социалните медии или интернет изиграха решаваща роля в разпространяването на информацията за промените. Особено в момент когато традиционните медии в тези райони са подложени на цензурата на режима, който позволява единствено излъчването на изкривената истина и показва страната такава, каквато би се харесала, а не такава каквато е.

Лина (Lina Ben Mhenni ), Малек (Malek Khadhraoui) и Тарек (Tarek Amr ) са трима активисти за свобода и блогъри от северна Африка, които с риск за живота си предавали ден по ден събитията около падането на режимите в Тунис и Египет, когато конвенционалните медии са били блокирани. Те дойдоха в Атина по покана на списание Контейнер и Ре-пъблик, за да разкажат за преживяното.

Лина е на 27 години, асистент в Туниския университет. Тя използва всички възможности на социалните медии, за да съобщи за всекидневните нарушения на човешките права в Тунис. Тя ползва фейсбук, туитър и е наградена за блогър на 2011 от Дойче веле за сайта „A Tunisian Girl”. По време на протестите през декември 2010 и януари 2011 година тя пътува из страната, включително и Сиди Бузид, за да документира репресиите и убийствата.

„В началото хората не повярваха, че ще случи революция”, разказва тя. Още от първия ден активистите и блогърите бяха на мястото на събитието, защото традиционните медии първоначално не предаваха фактите. Когато идеята за промените започва да достига до различните краища на страната, хората започнали да се надигат. В последствие полицията става много агресивна. Има регистрирани изчезвания на активисти, убити протестанти и хиляди ранени всеки ден. „Когато юристите решиха да се включат в протестите, властта не се поколеба и отвличанията на  хора станаха по-чести.”

Лина показа снимки от протеста на юристите, на които са събрани с пана в ръце и призовават за край на режима. Като ужасяваща реклама от типа „преди и сега” тя показа снимки на някои от същите юристи без дрехи със синини по телата от побоя, който са им нанесли властите. „Блогърите бяха единствени, които можеха да пуснат информация и снимки – това бе единственият начин хората да разберат какво се случва в страната.

След като революцията се разраства Лина напуска столицата и отива в провинциалните градове, където боевете между полиция и граждани са най-ожесточени. „В Сиди Бузид на девети януари тази година бяха убити девет души. Част от тях бяха активисти, но друга част от тях бяха случайни минувачи. Полицията не пусна нито сълзотворен газ, нито даде някакво предупреждение. Просто стреля на месо”. Лина е била по същото време в града и по-късно вечерта отишла на мястото на престъплението, за да го заснеме. Телата били изчезнали, но кръвта по улицата не бе измита.

„Хората си мислят, че след оттеглянето на лидерите на режима днес Тунис е свободен, но не е.” Лина Бен Мхенни заяви, че все още съществува насилие, хора биват тормозени и насилвани и революцията не е свършила. Правителството се опитва да заглуши гласовете на блогърите. „Борбата няма да престане докато не спечелим правото на свободно слово и спазването на човешките права”.

Проблемите с информационното затъмнение в страните от северна Африка е познат от години. Блогърът и член на онлайн организацията Global Voices от Египет Тарек Амр говори също за методите на манипулация на общественото мнение, които използват тоталитарните режими, чрез задържането или разпространяването на невярна информация. Първият пример, който Тарек даде бе за случая преди няколко години, когато мъж е бил отвлечен и физически насилен от властите. Случая, като този не са рядкост в страната му, казва той, но медиите имат тенденция да не ги оповестяват, а упорито да ги игнорират.

Негов колега блогър оповестил случая чрез мрежата на ютюб в резултат, на което международната общност се вдигнала и поискала повече информация по въпроса. В резултата на раздвижването на случая местните медии също се включили в разследването на събитието, което в края  на краищата довело до осъждане на насилника. „Това никога нямаше да се случи, ако не съществуваха социалните медии, които все още се борят със цензурата”, обясни активистът.

Вторият случай на манипулация на общественото мнение е по времето на футболното първенство за световната купа, когато Еигипет трябва да играе мач срещу отбора на Алжир през 2008. Медиите от сутрин до вечер излъчвали репортажи за това как алжирските футболни фенове са отишли въоръжени готови да убиват мирни египтяни, които отишли да видят мача. Дори местни знаменитости се представяли за очевидци и разказвали публично, че животът им бил под смъртна заплаха от алжирските запалянковци. „Беше толкова убедително, че дори блогарите и активистите, които подлагаме всяко твърдение от официалните власти под съмнение бяхме убедени, че това е било точното развитие на нещата. Оказа се, че нее.” Година след събитията излезли доказателства, че историята била изключително пресилена по нареждане на режима, за да може да се оформи общественото мнение по начин желан от властта.

Това са само два от примерите, които активистът даде, за да опише влиянието на социалните мрежи върху развитието на събитията.  От блоговете на туниските си съмишленици, египетската младеж е научила полезни съвети как да на намалява ефекта на сълзотворния газ, като си мият лицето с Кока Кола(!?), както и как да замъгляват предпазните шлемове на полицията, така че да могат да ги дезориентират в момент на сблъсъци. Независимо от това, Тарек не пропусна да отбележи, че чрез интернет само не може да се постигне много.

„Може нашата революция да започна като фейсбук ивент и да я наричат интернетската революция, но реално тя се разви по улиците”. Той обясни, че 40% от населението в Египет е неграмотно, а ползващите интернет са още по-малко, което задължава на знаещите да предават идеите и информацията на хората без достъп до нея.

След като режимът разбрал, че кибер революцията се надига, правителството прекъснало интернета  за шест дни, а покритието на мобилните телефони за четири дни. В този период насилието и издевателствата достигнали върховната си точка, като режимът се надявал да потуши напълно разрастващата се революционна борба. Тоталният информационен блак аут само обострил допълнително вниманието на световната общественост, което наложило контролираното връщане на мрежата и телефонното покритие. Египетският диктат установил, че не може да постигне целите си чрез абсолютно информационно затъмнение, се взело решение да използват ютюб, фейсбук и други социални мрежи за своята пропаганда. Започнали да излъчват видеа, в които диктаторът бил радушно приеман от граждани и други подобни.