Галерия

1

По-малко от година след подписването на третия меморандум за финансова помощ Гърция отново е изправена пред риска да се озове без финансиране, тъй като първият мониторинг за хода на изпълнението на поетите ангажименти все още не е приключил. От страна на кредиторите бе изразена надеждата, че това може да се случи до дните около Великден, но мнозинството гръцки наблюдатели не са толкова оптимистично настроени.

Правителството на СИРИЗА и Независимите гърци не само не прокара мнозинството от предвидените в меморандума мерки, но вече е изправено пред масови социални протести. Представители на различни професионални групи протестират срещу пенсионната реформа, в която се предвижда увеличение на осигурителните вноски и никакво намаление на отпуснатите до момента пенсии. Зачестиха и слуховете, че минималното парламентарно мнозинство може да се разцепи по време на гласуването на конкретния проектозакон.

Бежанската криза се превърна в един от основните проблеми, тъй като неспособността на правителството да се справи с нея може да струва на Гърция затваряне на границите и най-вече оставане в страната на стотици хиляди бежанци и имигранти.

Влошаването на икономическата ситуация през последната година бе потвърдено и официално преди няколко дни, въпреки че бизнесът и обществото усещат от първа ръка нивото на рецесията. В допълнение напоследък все по-често се наблюдават опити от страна на правителството да контролира информационния поток и да заглуши медиите, които смята за не приятелски настроени.

По тези въпроси и други въпроси GRReporter разговаря с гръцкия писател и издател Петрос Папасарандопулос.

Г-н Папасарандопулос, преди около седмица бе обявено, че гражданите, които преминават пеш по улицата пред правителствената резиденция Максиму в Атина ще бъдат подлагани на обиск. Смятате ли, че това издава някакви начални форми на авторитарно управление?

Мисля, че са налични ясни признаци на склонност към авторитаризъм от страна на днешното гръцко правителство. Те не са само претърсването на гражданите, които минават пред резиденцията, а поредица от други действия, каквито са опитът за премахване на пълномощията на независимите административни органи, опитът за налагане на държавен контрол над медиите, опитът за назначаване начело на съдебната власт на приближени до правителството лица.

Всички тези неща са признаци за склонност към авторитаризъм. Те са комбинирани с назначаването на приятели, познати, близки и партийни членове на ключови места в държавния апарат без наличието на каквито и да са експертни предпоставки у тях.

Твърди се, че първите признаци са започнали още по време на мандата на първото правителство на СИРИЗА миналата година, например със сформирането на комисия за истината за държавния дълг от бившия председател на парламента Зои Констандопулу. Как коментирате това?

Имам усещането, че коалиционният кабинет на СИРИЗА и Независимите гърци искаше да монополизира властта от самото начало. Припомням изявления на водещи фигури, както и на самия премиер, в които посочваха, че „имаме управлението, но не и властта”. Това е една класическа ленинистка позиция.

Така, още от миналата година започнаха с опитите за „превземането” на държавата, за да се изразя образно. В последно време тези опити се увеличиха особено много, като кулминацията бе опитът за заглушаване на не приятелски настроените към правителството медии.

Поправката в закона за лицензите на частните телевизии бе гласувана миналия четвъртък и пълномощията за издаването им преминаха изцяло в ръцете на държавния министър. Какъв е коментарът Ви за това, както и за твърдението, че поправката не беше приета, за да бъде приложена, а за да бъде наложен натиск върху медиите?

Относно техническата страна на нещата, мнението ми е, че този закон не е издържан от гледна точка на спазването на конституцията и много скоро ще бъде анулиран.

От там нататък е ясно, че той представлява опит за патронаж над не приятелски настроените към правителството медии. Това е опит да се предоставят лицензи на приближени до управляващите лица, само защото те ще бъдат много по-податливи на правителствената линия.

Бих искал да отбележа също, че системните телевизии и радиостанции може и да се противопоставяха на СИРИЗА като политически израз, но носят голяма отговорност за разпространението на аджендата на партията в гръцкото общество. И това защото те приеха популизма и създадоха среда, която позволи на СИРИЗА да има популярни вярвания и убеждения.

Така че медиите са всичко друго, но не и невинни. Но това в никакъв случай не означава, че те трябва да замълчат по начина, по който правителството на СИРИЗА и Независимите гърци искат това да се случи.

Очевидно е, че правителството не е в състояние да се справи с бежанската криза. Как коментирате ситуацията в момента, особено като се има предвид, че няколко министри говорят открито за вероятността от отлъчване на Гърция от Шенгенското пространство?

Бежанската криза е един много сложен въпрос. Но нека помислим върху основното, което се съдържа в него, започвайки от две числа. През 2014 в Гърция имахме 45 000 регистрирани бежанци, а през 2015 те бяха 850 000 души, тоест около 20 пъти повече.