Снимка: enpatrais.blogspot.com
Ако капиталовите пазари останат затворени за Гърция и след 2012 година, то на хоризонта се очертава нов Меморандум с нови мерки. Това стана ясно от изказването на гръцкия финансов министър Георгиос Папаконстантину след края на Юрогруп и Екофин, който ловко избегна думата меморандум, защото в Гърция тя не се слави с особена популярност. „Очевидно е, че нов механизъм, за която и да е държава, означава и нова програма. Вярваме, че нова програма няма да се наложи, защото ще изпълним коректно тази и страната ще излезе от кризата”, заяви Папаконстантину.
Ако разшифроваме изказването му ще разберем, че надеждите на министъра за възвръщане към свободното кредитиране на страната може да са големи. Очакванията обаче са, че това няма да се случи, защото още от самото начало гръцкото правителство изпитва проблеми с изпълнението на поставените цели. Приходната част на бюджета, социално-осигурителната система и реформите в държавния сектор са основните причини за главоболието в екипа на премиера Георгиос Папандреу.
В същото време Гърция трябва да „гони” резултати не само в изпълнението на вътрешната си програма за фискална консолидация и структурни реформи, но и да отговаря на изискванията включени в новия Пакт за стабилност, който трябва да влезе в сила тази пролет. Годишното актуализиране на разходите в бюджетите на страните-членки ще е ограничено и ще се определя от пакта. Влиза клауза за задължение за намаляване на външния дълг с една двадесета всяка година, докато неговото ниво падне на 60% от БВП на страната, като се взема в предвид както дългът на частния сектор, така и цената на пенсионното осигуряване в държавния бюджет. За държавите-членки включително и Гърция, които се ползват от Механизма за финансова помощ, но не изпълняват задълженията си по Пакта за стабилност, ще се налага глоба от 0,2% от БВП в периода н а изплащане на помощта.
По-строгите правила срещу несъразмерно големите външни дългове и макроикономическите дисбаланси бяха определени като несправедливи от шест централно-източни страни от съюза, предаде Ройтерс. Естония, Словакия, Латвия, Литва, България и Чехия се обявиха против както срещу предложението на Европейската комисия за по-строги санкции, така и за начина на събиране на капитала на новия постоянен финансов фонд. Той трябва да влезе в действие от 2013 година и да смени сега действащия Европейски спасителен механизъм, който спаси от фалит Гърция и Ирландия.
Механизмът за финансова стабилност се очаква да набере капитал от около 500 милиарда евро от страните-членки, като вноската ще се определя от два показателя – БВП на страната и броя на населението в нея. Противниците на сегашната форма на фонда изтъкват довода, че по-бедни страни с по-голямо население ще плащат по-високи вноски от по-богатите страни, които са по-малки. Анонимен представител на една от засегнатите държави коментира пред агенцията, че държава като Люксембург ще плати много по-малка вноска в сравнение с нейните възможности, докато държава с по-нисък БВП, но по-голямо население ще трябва да понесе много по-серозна тежест.
Докато върви дебатът как трябва да функционира постоянния фонд за финансова стабилност, Атинската борса подобно на останалите световни борси претърпя сериозен спад и вторник вечерта приключи с 2,32% отрицателен резултат на 1590,44 базисни пункта. Съотношението на печеливши към губещи бе едно към 3,8 като общо акциите на 38 компании отбелязаха повишение, 143 спад, а 35 останаха без промяна. Акциите на гръцката корпорация за търговия с луксозни и безмитни стоки Folli Follie Group „потънаха” с 6,38% след като в началото на седмицата излезе съобщение, че едно от представителствата им в Япония е било разрушено от последното земетресение и последвалото цунами.
Лихвата или spread-показателя по десетгодишните гръцки държавни облигации отново се изстреля на нива от 940 базисни пункта след значителния спад, който отбеляза в понеделник, като реакция на решението Европейския съюз да даде отсрочка за изплащането на външния дълг и да намали лихвите по помощта. Мащабната криза в Япония обаче засегна сериозно предпазливостта на капиталовите пазари и всички показатели на световните борси се сринаха, а застраховките срещу обявяване на несъстоятелност на Гърция скочиха 980 базисни пункта.