Аз бих казал, че въпросът за растежа е чисто вътрешен въпрос на страната, и това доколко ще постигнем по-високи темпове на растеж зависи от политиката ни вътре в страната, и до известна степен разбира се от общата икономическа обстановка в Европа и света, която както знаете не е положителна и не предвещаваща светло бъдеще през следващата година. Предвижда се рецесия в Европа, следователно международното търсене не се очаква да е високо. И така, освен условието за развитие, освен условието за оздравяване на публичните финанси, защото бюджетът трябва да престане на генерира дефицити, трябва да преминем към първични излишъци, освен тези две условия не смятам за непостижимо намаляването на лихвата, защото това е един въпрос, който подлежи на преговори, един въпрос, който спокойно може да бъде поставен на масата за преговори с нашите кредитори, и би могъл евентуално да стане реалност. Второ, по отношение на приватизацията, смятаме, че сумата от 15 милиарда евро е разумна, не е прекалена и може да бъде постигната. Трето, смятаме, че може би ще е много по-трудно и ще са необходими преговори на европейско ниво за това дългът на банките, рекапитализацията на банките, да премине през ЕSM – ESFP. Нещо подобно се очаква да се случи в Испания и тогава Гърция няма да е изключение, а просто ще поиска да бъде включена в правилото. Следователно, нещо подобно е възможно, но ще са необходими преговори, за да стане факт. И разбира се, разсрочването на фискалната консолидация, което не споменахме, лично аз смятам за почти сигурно, че такова ще ни бъде дадено. Не забравяйте, че вече говорим за бюджет 2013, който трябва да вземе предвид всички отклонения от поставените цели през 2012. Следователно целите няма да могат да бъдат постигнати в рамките на 2012, а ще бъдат прехвърлени за следващия период. Така или иначе разсрочването на програмата е нещо, което се дискутира и смятам, че е постижимо да стане факт. Това, което ще бъде изключително трудно, разбира се, е OSI, защото означава нов кръг преговори за намаляването на дълга чрез орязване. Нещо, което ще намери много противници в Европа и за съжаление в момента не можем да знаем, доколко едно подобно предложение ще получи одобрение. Все пак вярвам, че си заслужава човек да опита, за да види дали ще успее да го направи.
Ще има ли последствия за страната от OSI или ефектът ще е само положителен? Спомняме си, че при PSI нещата не бяха така прости. Имаше окастряне на дълга, но бяха създадени проблеми за банките, за осигурителните каси.
Точно така, права сте. Защото на практика говорим за орязване на портфейла на онези, които притежават гръцки дълг, но в конкретния случай на OSI говорим за официалния сектор, не говорим за частния сектор, което означава, че със сигурност ще има последствия за публичните финанси на държавите, които притежават гръцки дълг и които ще видят стойността на този дълг в портфейла им да се стопява. За гръцката икономика това ще бъде една изключително голяма глътка въздух, ако се има предвид, че официалният сектор притежава дълг на стойност над 50 милиарда евро. Следователно що се отнася до гръцката икономика ефектите ще бъдат много положителни, а ако говорим за държавите, притежаващи дълга, те ще трябва да приемат една, ако щете, по-малка по размер „реколта” от гръцкия дълг, в своите портфейли.
Казахте, че растежът е вътрешен проблем на Гърция. Икономическата наука дава много ясно решение, рецепта, за това как да се постигне растеж в икономиката – ниски лихви, ниски данъци, чуждестранни инвестиции и либерализиране на пазара. Защо тази формула не може да се приложи в Гърция?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
