С настъпването на есента кризата в Гърция навлезе в нова фаза. Изборната еуфория от лятото отшумя, ваканциите свършиха и отново обществото се изправи очи в очи с най-големия проблем - как да постигне устойчив модел за икономическо развитие. Центърът за планиране и икономически изследвания работи активно в тази насока, а експертите му консултират представителите на международните кредитори при посещенията им в Атина. Професор Янис Монойос ръководи Отдела за фискална и монетарна политика и е съветник на финансовия министър Янис Стурнарас. Мария Спасова разговаря с него за устойчивостта на гръцкия дълг, за източниците на икономически ръст, но и за нашумели финансови термини като OSI и GREXIT.
В едно ваше изследване, публикувано миналата седмица констатира, че ситуацията около гръцкия дълг се е влошила през последните години, докато човек би очаквал тъкмо обратното - да се подобри. Можете ли да ни обясните защо?
Има редица причини, които докараха съотношението на дълга към БВП до по-високи нива от тези през 2010. Истината е, че главната причина е по-дълбоката от очакваната рецесия в страната, която продължава вече пета година, като не се предвижда да преминем към положителен растеж преди 2014 или 2015. Следователно основната причина, допринесла за увеличаването на дълга, въпреки окастрянето чрез PSI е фактът, че рецесията бе по-дълбока, както и фактът, че имаме първични дефицити, които се прибавят към дълга и увеличават размера му.
Отново във вашето изследване виждаме, че обслужването на гръцкия дълг е възможно при 8 благоприятни сценарии. Кои от тях е вероятно да се случат?
Миналата седмица Центърът за планиране и икономически изследвания оповести резултатите от изследване, чиято цел бе да проучи доколко е възможно гръцкият дълг бъде обслужван. Съгласно втория Меморандум гръцкият дълг, както знаете, трябва да достигне 120,5% от БВП. В момента, през 2012 смятаме, че в края на годината дългът ще се движи около 166% от БВП. И така, ние проучихме доколко това съотношение от 166% може да достигне до 120% и разработихме 8 алтернативни сценарии. На практика сценариите са 4 и има 4 техни алтернативни варианти, основани на някои хипотези, които направихме за това как ще се развие икономиката оттук нататък. Използвахме темпове на растеж на БВП от един макроикономически модел, който взема предвид промяната на БВП, лихвите, така, както ще се развиват до 2020, създаването на първични излишъци, необходими за намаляването на съотношението на дълга спрямо БВП и изследвахме доколко този дълг може да бъде обслужван. На практика при 7 от 8-те сценария дългът не изглежда да следва устойчив път на развитие поради причините, които ви посочих преди. Следователно изглежда, че той не може да се обслужва, ако няма целенасочена намеса за намаляването на дълга. При последния сценарий съотношението на дълга спрямо БВП се оформя на 118%, по-конкретно на 118,4%, но все така на базата на хипотези, които ще посоча веднага. Не забравяйте обаче, че говорим за сценарии, това не са прогнози, а приблизителни оценки. Следователно резултатите от метода на анализ са благонадеждни дотолкова, доколкото благонадеждни или точни са хипотезите, които правим за тях. Ако предположенията ни се променят, явно и резултатите ще са различни. И така, спирам се на последния сценарий, при който е възможно обслужването на дълга, но при определени условия. Тези условия са в общи линии четири. Първото условие е връщането към положителни темпове на растеж от 2013 или 2014 и нататък и евентуално една по-ниска средна лихва на съществуващия дълг. В момента лихвата се движи около 4% в реално изражение, а в нашето изследване смятаме, че една лихва от порядъка на 3,5% би била много полезна за устойчивостта на дълга. Освен по-ниската лихва ние сме разработили сценарии, при които фискалната корекция в размер на 11,5 милиарда евро съкращаване на разходи се разтегля в рамките на две или четири години. Третото условие, което използваме, е предположението, че сумата, необходима за рекапитализацията на гръцките банки в размер на около 45 милиарда евро, която те получават чрез втория Меморандум, няма да се прибавят към държавния дълг и да влошат съотношението му спрямо БВП, а ще минат през постоянния Европейски спасителен механизъм (ESM), който ще започне да функционира. Това е един изключително важен параметър, който трябва да се проучи, защото така автоматично се намалява първоначалният размер на дълга, а едно по-ниско ниво на дълга е по-лесно да бъде обслужено. И последната хипотеза, която формулираме е, че приватизационната програма напредва върху една по-реалистична основа и се очаква да донесе не 50 милиарда евро, както е посочено в Меморандума, а 15 милиарда евро, т. е. 1/3, в периода 2013-2015. И накрая съществува вероятността от OSI, Official Sector Involvement, т. е. от едно бъдещо евентуално орязване на дълга на официалния сектор, на дълга, който държат правителствата на европейските държави. В това отношение едно евентуално намаляване би допринесло още повече за свиването на съотношението на дълга спрямо БВП. В заключение това са предпоставките и условията, при които, ако гръцката икономика се развива по очаквания начин, биха довели до възможност за обслужване на гръцкия дълг към 2020. Всички тези неща заедно образуват една рамка за преговори, за нас, гърците, за да се опитаме да постигнем устойчивост на дълга.
Лично за вас, кои от тези предпоставки са най-вероятни?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
