Фалитът е изключително лошо нещо. Трябва да сме много внимателни, когато говорим или за контролиран фалит, или за неконтролиран такъв. Смятам, че в настоящата ситуация най-важното в момента е да се приложат мерките договорени от 21 юли 2011 с много голямо внимание и решителност. Това е целта.
Може това да е целта, но както виждаме Гърция има проблем с достигането на предначертаните цели. Винаги се наблюдава известно закъснение или не пълно изпълнение на поставените задачи. Каква е готовността на гръцките търговци и предприятия, в случай, че не могат да се приложат мерките от 21 юли от срещата на върха на лидерите от Европейския съюз и се стигне до някаква форма на фалит?
В този случай, може да се приложи окастряне на външния дълг в рамките на около 50%, което ще се доведе до сериозни проблеми с ликвидността на банките, социално-осигурителните фондове и с разполагаемите пазарни възможности на потребителите. Кризата ще стане още по-сложна, ако фалитът се окаже неконтролиран и тогава финансовата система ще е в много трудна ситуация, ще се стигне до масово национализиране на банките и други трудности. В този случай, банковата система трябва неизбежна да се подкрепи, защото е единственият инструмент за предоставяне на финансиране на пазара.
За съжаление мога да кажа, че банките са жертви на държавата в случая на Гърция. Липсват свободни средства, няма ликвидност. Както за домакинствата, така и за предприятията. Каквито запаси имаше, вече са почти на свършване. Предприятията са на път да изчерпят всеки възможен източник на финансиране и натрупани в миналото спестявания, така че реформите не могат да се бавят повече.