Галерия

1

Първо бяха китайците. След това Goldman Sachs. Последваха германските банки. А сега дойде ред на Ηayman Private Equity LLC. Този почти неизвестен американски частен инвестиционен фонд със седалище в Бостън, САЩ поиска да закупи 20 милиарда евро от гръцкия държавен дълг. Фондът се свързал с гръцкото правителство чрез атински адвокат и изпратил три официални писма с предложения. Първото е от 11 януари 2010 и е адресирано до премиера Георгиос Папандреу. В него Ηayman Private Equity LLC изявява желание да закупи 7 милиарда евро от гръцкия държавен дълг. Фондът предлага плаваща лихва на основата на Libor плюс 1,25 на сто, което преви лихва от около 2 процента. На 2 февруари 2010 с ново писмо инвестиционният фонд вдига офертата си на 20 милиарда евро и прави и една трета оферта за сътрудничество с Пощенска каса. Фондът не е добре известен на анализаторите, които са скептични спрямо истинските му цели и защо информацията за предложението му се появява сега.
    А че гръцкото правителство има спешна нужда от пари в брой, не е тайна за никого. От днес министерството на финансите предприема три нови мерки, за да подсилят незабавно приходната част в държавния бюджет, която изостава от Програмата за стабилност със 796 милиона евро. Като начало замразява за още 4 месеца до 30 септември връщането на ДДС на фирмите.  С разпореждане на министъра на финансите Георгиос Папаконстантину данъчните управления няма да  връщат ДДС на фирмите преди да им бъде направена редовна или временна данъчна проверка. Срещу разпореждането роптае цялото гръцко предприемаческо съсловие, тъй като задържането на ДДС ги поставя в още по-трудна ликвидна позиция.
    Според статистиката досега връщаният ДДС е отбелязвал годишен ръст от 3 на сто, а в момента отбелязва намаление с 26,7 на сто. По този начин задържаните данъци измамно са подобрили състоянието на бюджетните приходи, които са се увеличили с 10 на сто. Заложеното в Програмата за стабилност обаче увеличение на приходите е 11,7 на сто. Така приходната част     изостава с 243 милиона евро. Всъщност изоставането е много по-голямо, тъй като редовните приходи преди връщането на данъка са се увеличили само със 6 на сто, а не с 10,9 на сто, както е предвидено в Програмата за стабилност. Т.е. реалното изоставане е 796 милиона евро.
    На второ място правителството разсрочва до края на юни крайният срок за погасяването на неплатените данъци - ДДС, ДОД или други и така дава възможност на 800 000 некоректни длъжници да се издължат или наведнъж, или да внесат поне 50 на сто от дължимите данъци без да има за тях наказания, че не са си платили данъците навреме. След тази дата държавата ще наказва некоректните си длъжници с конфискация на недвижими имоти и на банкови сметки. Тези данъкоплатци, които са пропуснали да си подадат данъчни декларации или са подали декларации с неточни данни имат възможност до края на юни да ги поправят без да им се търси отговорност.
    И трето, данъчните се заемат с касовите бележки. Този търговец, който не дава касова бележка на клиентите си може да лежи до два месеца в затвора. Данъчните инспектори ще имат право да затварят търговски обекти, да налагат глоби на място, а на тези търговци, които нямат редовни счетоводни документи ще налагат наказание лишаване от свобода за най-малко два месеца.
    Провалът в гоненето на данъчните длъжници е само една от опасностите, надвиснали над Програмата за стабилност, която гръцкото правителство съгласува заедно с Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка. Другите опасности са свързани с рецесията, която може да се окаже по-дълбока от очакванията, с една евентуална дефлация, която да има отрицателен ефект върху държавния дълг, със spread-показателят, който дълго време да остане с високи стойности, с възможните социални бунтове срещу мерките за финансово ограничаване, с нови неприятни изненади, поднесени от Националната статистическа служба на Гърция, с евентуални проблеми в банковата система на страната, които на този етап не могат да бъдат изключени и с възможността гръцката криза с дълга да зарази и други страни от еврозоната.
    И днес индексът на атинската борса се движеше низходящо, както и банковият индекс, а CDS-застраховките по гръцките държавни облигации скочиха на 725,4 пункта, след като приключиха миналата седмица на 668,6 пункта.