Галерия

2

1

В нито една страна, през която е преминал ураганът МВФ политическа система не е оцеляла в първоначалния си вид, казва професор Атанасиос Диамандопулос в интервю за Анастасия Балездрова. “Трудно ми е да разбера триумфалния вид на Андонис Самарас след изборите”, учудва се политологът в анализ на резултатите от местните избори. Той е завършил право, политически науки и философия. Преподавател е в университета Пандио и е гост-професор в Института за политически науки в Лил, Франция. Специалист е в областта на теорията на политическите партии, партийните и избирателните системи, както и на гръцкия политически живот през 20-ти век. Бил е сътрудник на множество печатни издания като политически коментатор и анализатор. Автор е на много книги на тема власт, политически партии и съвременната политика в Гърция.  

Г-н Диамандопулос, как коментирате изборния резултат?

На първо място бих казал, че бе изразено не само чувство на недоволство от страна на избирателите, но и чувство на умора, на изоставяне на всяка надежда. Повече от ясно е, че гръцкото общество няма големи очаквания от днешната политическа система не само що се отнася до двете управленчески партии. Едната от тях управляващата днес ПАСОК в опита си да се справи с обективно много трудни условия и да се сблъска с трайно установени съотношения е много естествено да е допуснала и грешки в управлението на и така сложната ситуация. На Нова Демокрация могат да се придъдят две неща: от една страна доскорошното й неуспешно държавно управление и от друга страна твърде нереалният и популистки характер на предложенията на днешното й ръководство. Понеже една част от гърците са добре предразположени към лесните решения, това доведе до едно задържане и дори преобръщане от грандиозния скок надолу, който партията направи на миналогодишните парламентарни избори. Но в никакъв случай не й помогна да отчете първостепенно присъствие особено в онези пластове на гръцкото общество, които са с високо образователно, културно и финансово ниво и традиционно винаги са съставяли нейния гръбначен стълб. И е много характерно това, което стана ясно още от първия изборен кръг. Докато традиционният противник ПАСОК загуби 10% от изборната си сила, Нова Демокрация не загуби само в абсолютни стойности, което би могло да бъде обяснено от големия процент на изборна неактивност и характера на самите избори. Нова Демокрация загуби и в проценти. Това показва тоталното й безсилие да спечели от загубата в имиджа на правителството.
    От тази гледна точка двата полюса на двупартийността бяха пренебрегнати донякъде, въпреки че на втория кръг, който е така или иначе двуполюсен успяха да задържат  спадовете си. Управляващата партия може да отбележи една малка поносимост от страна на обществото спрямо позицията и политиката й. Но от друга страна и така наречените „партии на оспорването” нямаха добри резултати. Двете партии, които бяха решили да се движат по ръба на системата крайнодясната ЛАОС и лявата СИРИЗА също отчетоха недоволство и не успяха да спечелят нищо от загубите на двете големи партии. И така остана само Комунистическата партия като полюса, който привлече не недоволството, а безнадеждността. За нея гласуваха не избирателите, които търсят някакъв друг изход, а тези които не виждат никакъв изход и с вота си изразяват болката си от това. Мисля, че в общи линии това е резултатът на двата изборни кръга: Общото отхвърляне на политическата система и фактът, че обществото в голяма степен няма резерв от надежда.

Кои според вас са причините на толкова високия процент на изборна неактивност, който вчера достигна до 60%?

Споредн мен за неактивността има няколко причини. Бихме могли да кажем, че една от тях е характерът на изборите и че не гласувахме за правителство, не бяха поставени под съмнение важните въпроси. Тук е ясно, че мотивът не е достатъчен.
На второ място бих поставил начина на мислене на новото поколение в цялостта му, което се намира много далеч от политиката. Мисля, че голямото мнозинство от поколението на моя син не гласува. И това защото това поколение не бе формирано в период на интензивна политизация, както в годините преди, на и след военната диктатура през 70-те и 80-те години на 20-ти век, периода на големите очаквания. Това е едно поколение, което гледа на политиката саркастично и с нагласа за отхвърляне. Много индивидуалистично поколение, което не очаква нищо от политиката.
На трето място бих споменал намаляването на клиентелистките резерви на политическата система. Преди една голяма част от гражданите, които се включваха в инициативите на партиите и особено на управленческите го правеха, за да задоволят собствените си интереси. Това беше един вид вземане – даване между избирателя и управляващата партия, чрез което хората очакваха назначение в държавния сектор или лична изгода. В днешно време и особено в условията на надзор от страна на международни институции и чужди кредитори това очакване вече не съществува.
На четвърто място, това е картината на едно общество, което няма надежда поне що се отнася до очакванията му от политическата система. И поради нейната липса не отива да гласува. Бих искал да спомена един пример: Във всички индивидуалистични общества, в които вниманието не е насочено към общи действия, а само към индивидуално развитие, участието в политическия живот е минимално. Това се вижда много ясно в политическия живот на САЩ, където участието в изборите винаги е малко. Там никога не се поставят на преден план общите действия. Напротив, цялото общество има индивидуалистична нагласа. В това мисля, че се превръщаме и ние. Особено под натиска на икономическата криза този феномен стана по-отявлен в Гърция през последните години.

В общините на Атина и Солун не бяха избрани кандидатите на Нова Демокрация, както се очакваше. На какво се дължи това?

На първо място, в Атина имаше едно сближаване на голямата част от хората, които се намират в централнолявата част на политическия спектър. Припомням, че много функционери на партията СИРИЗА , която не подкрепи Георгиос Каминис на втория изборен кръг публично се обявиха срещу това партийно решение. Кандидатурата му беше такава, че успя да привлече централнолевите гласоподаватели.
На второ място, за период от 25 години на кормилото на общината Нова Демокрация няма добри резултати. Това се отнася особено за последния кмет Никитас Какламанис. Достатъчно е само да споменем, че през всичките тези години кметовете от Нова Демокрация бяха в много голяма степен кандидати за поста на лидер на партията. Занимаваха се много повече с личното си политическо издигане отколкото с проблемите на Атина. В този ред на мисли смятам, че в лицето на Никитас Какламанис атиняни показаха недоволството си от мандатите на всички досегашни кметове на столицата.
Нещо подобно се случи и в Солун. Въпреки че като личност партийният кандидат Костас Гюлекас бе много добър избор, той заплати за особено неуспешното управление на досегашния кмет на града. Освен това фактът, че около кандидатурата му се бе концентрирал най-реакционният елемент на църквата в северна Гърция, която предизвика оттегляне на избиратели, както и личността на неговия противник доведоха двете кандидатури толкова близо една до друга.
Това е извън логиката на Солун и северна Гърция, където традиционно избирателите са по-консервативно настроени. Този път обаче намесата на религиозния националистически фактор бе много явна, крайна и провокативна до такава степен, че предизвика сближаването на всички противоположни обществени тенденции около Янис Бутарис, който не беше партиен кандидат на ПАСОК. Неговата личност беше в състояние да притъпи противоречията между елементите на левицата, които се обединиха срещу опонента Костас Гюлекас, на когото вероятно несправедливо бе натоварено досегашното лошо управление на общината.

В битката за област Атика кандидатурата на Нова Демокрация се оказа несполучлива тъй като Василис Кикиляс не успя да събере дори гласовете, които партията бе получила на миналите местни избори. Опозицията изгуби изборите и в област Пелопонес, където се намира родното място на лидера на партията. Това бяха двете кандидатури-залози за Нова Демокрация, но и лично на Андонис Самарас. Какъв е вашият коментар за тези загуби?

Мисля, че описанието ви представя реално нещата. Трудно ми е да разбера триумфалния в известна степен вид на г-н Самарас по време на вчерашното му изявление. Двата лично негови избора бяха категорично отхвърлени от избирателите. Но не е само фактът, че партията получи гласовете на само 20% от гласоподавателите в област Атика, където гласуват 1/3 от всички избиратели в страната за кандидатура, която беше личен избор на лидера. Трябва да вземем предвид и факта, че дори и при миналогодишния погром на Нова Демокрация на парламентарните избори, когато партията малко или много се появи пред избирателите и каза „хайде, гласувайте против мен, защото не мога да се справя с проблемите” единствената област, в която разликата с ПАСОК не беше толкова голяма беше област Пелопонес. Дори в трите от петте подобласти Месиния, Лакония и Арголида Нова Демокрация водеше в гласовете миналата година.
Следователно след като не можа да спечели дори в областта, която удържа при миналогодишната тежка загуба и то с личната намеса на партийния лидер в политическата игра в Пелопонес и със символизма, който той самият й придаде не мога да разбера този почти триумфален тон на изявлението му. Ако сам не беше придал толкова личен характер на конкретните две надпревари, би могъл да сметне, че излиза от изборите по-силен. Освен това има голямото предимство, че пое лидерството на партията в историческия й надир и нямаше пространство да я придвижи по-назад. Но когато губят основните му избори и тонът му е силно демагогичен и популистки, ми е трудно да разбера как ще остане неоспорим лидер в партията си.

Смятате ли, че тези загуби ще предизвикат промени в Нова Демокрация?

Мисля, че въпреки всичко, което казах досега Андонис Самарас има едно предимство. И то е, че в Нова Демокрация вече няма лидерски личности. Дора Бакояни вече не е в партията. Димитрис Аврамопулос е неколкократно пренебрегван и вече няма блясъка, който имаше в миналото, дори смятам, че той беше всъщност само картина.
А следващото поколение е точно това, следващо поколение. Арис Спилиотопулос, Костис Хатзидакис и Кириакос Мицотакис може и да са в състояние да отправят критичен тон, но смятам, че не могат да поставят цялостно под съмнение днешния партиен лидер. Освен това Андонис Самарас в определена степен е подпомогнат и от факта, че партия ЛАОС нямаше особен успех на изборите, за да може да се конкретизира къде отиват изгубените поддръжници. В този ред на мисли смятам, че дори и да се чуят гласове против Андонис Самарас, той ще удържи до следващите парламентарни избори.

Идната неделя Дора Бакояни ще учреди своя партия. Двама бивши членове на Нова Демокрация вече обявиха, че ще са с нея. Смятате ли, че ще последват и други?

Г-жа Бакояни вече обяви, макар и не директно, че още 3-4 депутати от Нова Демокрация ще я последват. Добрият изборен резултат на кандидата, който тя подкрепи в надпреварата за област Крит, фактът, че някои от позициите й се приемат добре и преди всичко високият процент на избирателна неактивност й показват, че може да има очаквания. Разбира се, тя е участвала в старата изхабена политическа система, която избирателите отхвърлят, но пък никой не е паднал от небето. И е може би единствената от страна на десницата, която се престраши да покаже и подчертае някои от болните й места, които продължават да доминират в Нова Демокрация. Мисля, че ще съумее да оцелее.
Двупартийността е още силна в Гърция, но освен партията на Дора Бакояни, имаме още една нова партия – Демократичната Левица на Фотис Кувелис. За пръв път ще има две партии освен двете основни, които няма да отхвърлят възможността за участие в коалиционно правителство. Ако социологическите проучвания покажат, че възможността от коалиции не се отхвърля от избирателите, тогава не е изключено този сценарий да даде допълнителна  динамика на Дора Бакояни чрез присъединяването към нейната партия на функционери от Нова Демокрация, които имат тенденцията за участие във властта. А това е нещо, за което опозионната партия все още не е готова да претендира.

Има ли място и за друга дясна партия на гръцката политическа сцена?

Вижте, некрологът на двупартийността в Гърция отдавна е отпечатан, но въпреки това виждаме, че оцелява. Може би има седем живота. От друга страна, в никоя от страните от които е минал ураганът на МВФ политическата система не е оцеляла в първоначалния си вид. Не е изключено гръцкото общество да престане да витае между двете големи партии и да потърси различни политически предложения, един по-реален тон и не толкова тесни политически пространства. В този случай може би днешните условия позволяват да стане нещо такова. Помислете колко коренно бе променена политическата система във всички страни, от които премина МВФ или фалираха или се случиха и двете. Вижте примера на Турция. Повечето от управленческите партии, които съществуваха до началото на 21-ви век останаха извън парламента. Не мисля, че в Гърция ще станем свидетели на такива тектонски трусове, но малките поправки, които обществото отправя към политическата система може да позволят на Дора Бакояни да реализира своя план. Още повече, че тя започва с един модел, който в миналото не беше толкова продуктивен, но в случая с Георгиос Каминис проработи. И той е пробивът в обществените прослойки с най-високото културно, образователно и финансово ниво. Съчетанието на една реторика, която е отправена към по-образованите гърци и на един традиционен механизъм, който е развит в цяла Гърция евентуално може да й помогнат да оцелее политически и по този начин да допринесе за коренната промяна в условията и действието на гръцката политическа система.