Галерия

2

1

В нито една страна, през която е преминал ураганът МВФ политическа система не е оцеляла в първоначалния си вид, казва професор Атанасиос Диамандопулос в интервю за Анастасия Балездрова. “Трудно ми е да разбера триумфалния вид на Андонис Самарас след изборите”, учудва се политологът в анализ на резултатите от местните избори. Той е завършил право, политически науки и философия. Преподавател е в университета Пандио и е гост-професор в Института за политически науки в Лил, Франция. Специалист е в областта на теорията на политическите партии, партийните и избирателните системи, както и на гръцкия политически живот през 20-ти век. Бил е сътрудник на множество печатни издания като политически коментатор и анализатор. Автор е на много книги на тема власт, политически партии и съвременната политика в Гърция.  

Г-н Диамандопулос, как коментирате изборния резултат?

На първо място бих казал, че бе изразено не само чувство на недоволство от страна на избирателите, но и чувство на умора, на изоставяне на всяка надежда. Повече от ясно е, че гръцкото общество няма големи очаквания от днешната политическа система не само що се отнася до двете управленчески партии. Едната от тях управляващата днес ПАСОК в опита си да се справи с обективно много трудни условия и да се сблъска с трайно установени съотношения е много естествено да е допуснала и грешки в управлението на и така сложната ситуация. На Нова Демокрация могат да се придъдят две неща: от една страна доскорошното й неуспешно държавно управление и от друга страна твърде нереалният и популистки характер на предложенията на днешното й ръководство. Понеже една част от гърците са добре предразположени към лесните решения, това доведе до едно задържане и дори преобръщане от грандиозния скок надолу, който партията направи на миналогодишните парламентарни избори. Но в никакъв случай не й помогна да отчете първостепенно присъствие особено в онези пластове на гръцкото общество, които са с високо образователно, културно и финансово ниво и традиционно винаги са съставяли нейния гръбначен стълб. И е много характерно това, което стана ясно още от първия изборен кръг. Докато традиционният противник ПАСОК загуби 10% от изборната си сила, Нова Демокрация не загуби само в абсолютни стойности, което би могло да бъде обяснено от големия процент на изборна неактивност и характера на самите избори. Нова Демокрация загуби и в проценти. Това показва тоталното й безсилие да спечели от загубата в имиджа на правителството.
    От тази гледна точка двата полюса на двупартийността бяха пренебрегнати донякъде, въпреки че на втория кръг, който е така или иначе двуполюсен успяха да задържат  спадовете си. Управляващата партия може да отбележи една малка поносимост от страна на обществото спрямо позицията и политиката й. Но от друга страна и така наречените „партии на оспорването” нямаха добри резултати. Двете партии, които бяха решили да се движат по ръба на системата крайнодясната ЛАОС и лявата СИРИЗА също отчетоха недоволство и не успяха да спечелят нищо от загубите на двете големи партии. И така остана само Комунистическата партия като полюса, който привлече не недоволството, а безнадеждността. За нея гласуваха не избирателите, които търсят някакъв друг изход, а тези които не виждат никакъв изход и с вота си изразяват болката си от това. Мисля, че в общи линии това е резултатът на двата изборни кръга: Общото отхвърляне на политическата система и фактът, че обществото в голяма степен няма резерв от надежда.

Кои според вас са причините на толкова високия процент на изборна неактивност, който вчера достигна до 60%?

Споредн мен за неактивността има няколко причини. Бихме могли да кажем, че една от тях е характерът на изборите и че не гласувахме за правителство, не бяха поставени под съмнение важните въпроси. Тук е ясно, че мотивът не е достатъчен.
На второ място бих поставил начина на мислене на новото поколение в цялостта му, което се намира много далеч от политиката. Мисля, че голямото мнозинство от поколението на моя син не гласува. И това защото това поколение не бе формирано в период на интензивна политизация, както в годините преди, на и след военната диктатура през 70-те и 80-те години на 20-ти век, периода на големите очаквания. Това е едно поколение, което гледа на политиката саркастично и с нагласа за отхвърляне. Много индивидуалистично поколение, което не очаква нищо от политиката.
На трето място бих споменал намаляването на клиентелистките резерви на политическата система. Преди една голяма част от гражданите, които се включваха в инициативите на партиите и особено на управленческите го правеха, за да задоволят собствените си интереси. Това беше един вид вземане – даване между избирателя и управляващата партия, чрез което хората очакваха назначение в държавния сектор или лична изгода. В днешно време и особено в условията на надзор от страна на международни институции и чужди кредитори това очакване вече не съществува.
На четвърто място, това е картината на едно общество, което няма надежда поне що се отнася до очакванията му от политическата система. И поради нейната липса не отива да гласува. Бих искал да спомена един пример: Във всички индивидуалистични общества, в които вниманието не е насочено към общи действия, а само към индивидуално развитие, участието в политическия живот е минимално. Това се вижда много ясно в политическия живот на САЩ, където участието в изборите винаги е малко. Там никога не се поставят на преден план общите действия. Напротив, цялото общество има индивидуалистична нагласа. В това мисля, че се превръщаме и ние. Особено под натиска на икономическата криза този феномен стана по-отявлен в Гърция през последните години.

В общините на Атина и Солун не бяха избрани кандидатите на Нова Демокрация, както се очакваше. На какво се дължи това?