Галерия

1

„Ако правителствата искат да мамят, то има начини за това,” казва пред The New York Times ветеранът от отдела за пазарно наблюдение към Международния Валутен Фонд (МВФ) Гари Схинази. Коментарът е направен във връзка с тактиките на  Wall Street да помага на правителства като гръцкото да прикриват постоянно растящия държавен  дълг от европейските наблюдатели. „Страна, която десетилетия наред полага усилия да спазва европейските норми за размера на държавния дефицит и се движи по ръба” на тези правила – така описват Гърция авторите на статията „Как Wall Street помогна на Гърция да прикрие дълга си, подхранвайки европейската криза.” През есента на 2009 година лъснаха исктинските стойности на външния дълг от близо 60 милиарда евро и държавен дефицит от 12,7% от БВП, които гърците не са натрупали за една нощ. В статията на нюйоркското издание се разкрива, че в началото на ноември миналата година екип от банкери и инвестиционни анализатори  е пристигнал в Атина, предвождан от президента на инвестиционния мастодонт Goldman Sachs Гари Коен. 

Представителите на международния инвестиционен холдинг са дошли на посещение в гръцката столица с готова рецепта за местното правителство как да „избута” в по-далечно бъдеще проблема с огромния дълг образуван в здравеопазването. Задълженията на стойност над 6 милиарда евро са могли да бъдат прикрити на принципа на повторната ипотека както при собствениците на недвижими имоти, които теглят втори кредит, за да си изплатят разходите по кредитни карти. Покриването на една финансова дупка, чрез отварянето на друга в по-далечно бъдеще. Настоящето правителство на ПАСОК неприело предложението на Goldman Sachs да „замете под килима” проблемите на държавния бюджет, чрез прилагането на модерни финансови инструменти.

Подобна практика за укриване на реалните държавни дългове и отлагане на тяхното плащане не е чужда на гръцкото държавно управление. Статията описва събитията през 2001 година, когато гръцкото правителство е прибягнало до услугите на Goldman за прикриване на истинската стойност на държавния дефицит. Сделката не е била публично обявена, а заемът от милиарди евро е бил представен като валутна транзакция, която не се отразява като дефицит в държавния бюджет. За извършването на тази „услуга” правителството през 2001 година е платило на Goldman Sachs 300 милиона евро. Така на хартия Гърция е спазила правилата на Еврозоната за поддържане на ниско ниво на публичния дефицит до 3% от БВП, а реално е продължила да разходва много повече от колкото произвежда. В публикацията се упоменава, че подобни сделки са били извършени не само в Гърция, но и в Италия. Авторите от The New York Times не изключват варианта и други европейски страни със сериозни финансови проблеми да са се възползвали от възможността да отложат погасяването на настоящи дългове за по-далечно бъдеще.

„Ако политиците искат да прехвърлят топката на някои друг и банкер например им покаже как да отдалечат проблема в бъдеще, те (политиците) със сигурност ще се възползват от тази възможност,” коментира икономическия съветник на Eurobank  Гикас Хардувелис. В статията се подчертава: „Wall Street не създаде проблема с европейския дълг, но банките спомогнаха на Гърция и други държави да продължават да се заемат средства извън техните възможности, чрез напълно легални сделки. ” Резултат от гръцката драма е, че сега ще е по-трудно и скъпо да се финансират страни като Италия, Португалия и Испания, които също са в икономическа криза.