Снимка - вестник Етнос
Индексът на Атинската стокова борса успя да си върне стратегическата височина от 1000 пункта, след като по обед беше паднал до незавидните 979,25 пункта. След вчерашния черен понеделник акциите на борсата се сринаха с още 1,9 процента, но следобед търговията потръгна, индексът се възстанови и отбеляза ръст от 0,19 на сто и приключи деня на 1000,13 пункта. Гръцкият spread-показател на 10-годишните държавни облигации все още се задържа на драматично високите 1313,8 базисни пункта, което на практика изолира страната от световните капиталови пазари.
В такава несигурна вътрешна среда и взривоопасна обстановка по световните борси Организацията за управление на държавния дълг на Гърция проведе днес търг за 6-месечни полици и успя да заеме 812,5 милиона евро краткосрочен заем, чиято лихва се оформи на 4,85 процента. Това е слабо понижена стойност в сравнение с предишния търг на държавни полици на 12
юни, когато лихвата по тях се оформи на 4,9 на сто. Чуждите инвеститори са закупили едва 25 на сто от предлаганите полици, с останалите 75 на сто са се сдобили местните инвеститори. През юни чужденците бяха закупили още по-малък дял от полиците - 22 на сто.
Днешният търг на държавни полици е извънреден и продиктуван от спешната необходимост на гръцката държава от пари в брой, въпреки изплащането на петия транш от помощта от Европейския съюз, Европейската централна банка и международния валутен фонд. Както GRReporter вече съобщи Гърция не може да спазва бюджетния дефицит, заложен в програмата за финансова стабилизация и го надхвърля системно. Това поражда и нуждата от допълнитено финансиране. По принцип Организацията за управление на държавния дълг бе обявила, че през август и декември няма да се провеждат търгове. През август изтичат падежите на 3-месечните полици, емитирани през месец май на стойност 2 милиарда евро. А на 20 август изтича падежът и на 5-годишните облигации на стойност 5,9 милиарда вро.
В интервю за радиостанцията Europe 1 президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише призова европейските лидери да вземат спешни мерки за намаляването на дефицитите на страните, които управляват. Запитан дали Европейската централна банка ще изкупува облигации директно от страните с дългови проблеми Трише отговори: “Не можем да направим такова нещо. Ние сме вторичен пазар и ще останем там”. В статия за немското издание на Financial Times нобеловият лауреат Нуриел Рубини призова Европейската централна банка да занули лихвения процент на Стария континент в опит за съживи пазарите му.
Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос поиска незабавното задействане на постоянния Механизъм за финансова помощ по време на видео конференцията за гръцкия външен дълг, в която участваха и президентът на Eurogroup Жан-Клод Юнкер, комисарят по финансовите въпроси Оли Рен, изпълнителният директор на Междонародния финансов институт Чарлз Далара, упраителят на Механизма за финансова помощ Клаус Реглинг и президентът на Комисията са финансова и фискална политика Виторио Грили. Топ-финансистите обсъдиха станалото толкова модерно напоследък в Гърция съкращение PSI. Трите буквички, които със страхопочитание произнасят банкери, политици и журналисти всъщност означават Private Sector Involvement - т.е. каква част от гръцкия външен дълг ще се наложи да поемат частните кредитори.
Наблюдателите веднага прецениха, че решенията на Европейския съвет от 21 юли за включване на частните кредитори са твърде амбициозни и едва ли ще оправдаят очакванията. А агенциите за кредитен рейтинг заплашиха, че ще третират Гърция като страна в частичен фалит в момента, в който частните кредитори “доброволно” започнат да разсрочват плащанията по облигациите, които притежават при по-ниска лихва. Финансовият министър Евангелос Венизелос настоява процесът да започне най-късно през септември.