Галерия

1

Драматичен спад разтърси Атинската борса, който няма повторение от февруари 1997 насам, предава Нафтемборики. Показателят тръгна по нанадолнището още от началото на седмицата и днес по обед се озова под 1184 базисни пункта, а загубите достигнаха до 2,58% още преди 12 часа на обед. Стойността на сделките търгувани през по това време бе около 20 милиона евро. Някои анализатори отбелязват с тъжна ирония, че ако настоящето правителство беше изразходвало толкова сили и енергия за приватизация и структурно оздравяване, колкото изразходва за лобиране в чужбина за помощи, сега борсата щеше да цъфти, а слуховете за гръцкия фалит да отшумяват. Нищо обаче от това не се случва.

Като добър знак се отчете минималното намаление на лихвата по 26-седмичните държавни бонове, която от 4,96% от средата на юни, месец по-късно тази година падна на 4,9%. От търга държавната хазна прибра около 1,63 милиарда евро, но участието на чуждестранните инвеститори бе чувствително ниско – само 22% от общия брой на взелите участие. За сравнение преди месец в търга на шестмесечните държавни бонове участваха 37% чуждестранни инвеститори.

Покритието е  2,88%, а приетите неконкурентни оферти са в размер на 375 милиона евро. Търгът се проведе чрез първичните дилъри на пазара и крайната дата на сделката е петък 15 юли 2011. Съгласно правилата от Наредбата за дейността на първичните дилъри, неконкурентните сделки може да достигнат до 30% от сумата на търга, като офертите могат да бъдат внесени до 14 юли, 12 часа вечерта.

Докато правителството се бори да задържи Гърция по някакъв символичен начин на външните пазари, чрез издаването на шестмесечни полици със сравнително висока лихва, стана ясно, че дупката в бюджета за първото шестмесечие на Гърция е 4,5 милиарда евро. Правителството е събрало 3,2 милиарда евро по-малко от предвиденото в Меморандума до юни тази година, а бюджетните разходи са с 1,27 милиарда евро повече от предвиденото. За несъответствията между планирано и осъществено финансовото министерство твърди, че пропуските ще бъдат наваксани през второто шестмесечие на годината, чрез мерките заложени в Средносрочната оздравителна програма. Освен това до 14 юли тази година се очаква да приключи внасянето по електронен път на данъчните декларации на заетите на свободна професия и търговците, след което приходите в държавната хазна се очаква да се вдигнат.

Реалната икономика също продължава да страда, като най-тежко понасят кризата малките търговци. Според проучването на Търговската асоциация на Триполи, цитирани от Зугла половината от търговските обекти в града са затворили, поради неспособност да издържат на финансовия натиск, но и от липсата ликвидност, както от банките, така и при потребителите. Анализът на местния пазар показва, че в централните търговски улици фалиралите магазини са около 20% в последната година, а в периферията на града техния процент надвишава 40%. Според управата на града, ако тенденцията се задълбочи, местната икономика ще бъде доведена до безизходица,  а безработицата ще накара хората в работоспособна възраст да си потърсят късмета или в по-големи райони като Атина и Солун, или в чужбина.