Галерия

1

Честно да ви кажа, умът ми не го побира как може да имаме министри, които не са съгласни с главната политика и не са си подали оставката още. Това е липса на достойнство и то на много нива в обществото.

Проблемът с външния дълг на Гърция е също сериозен. Слуховете, че догодина ще има доброволно участие на частните собственици на гръцки държавни облигации в разсрочванията на плащанията по дълга стават все по-силни. Как смятате, че това ще се отрази на Гърция?

Когато говорехме за предоговаряне или удължаване на изплащането на външния дълг, всички казваха, че това не може да се случи. Затова се наложи да използваме други думи – доброволно участие на частниците. Това означава, че самите те ще се съгласят Гърция да изплати задълженията си към тях малко по-късно. С две думи, правим точно същото нещо (предоговаряне), но използваме друга фраза. Това решение бе взето доста отдавна и точно това ще стане.

Ако с удължаването се случи или дори се наложи окастряне (haircut), няма ли веднага агенциите за кредитен рейтинг да го изтълкуват като кредитно събитие и да се задейства пазара на застраховките към държавните облигации  CDS?

Важно е да разберете, че в момента не става въпрос за доброволен haircut, а само за разсрочване на изплащанията по някои от облигациите с падеж в следващите две години. Окастрянето (haircut) ще дойде след 2013, когато Гърция ще влезе в постоянния механизъм за финансова стабилност на Европа и тази мярка е предвидена в него. Тогава ще има договаряне на гръцкото правителство  с частните банки, които имат гръцки държавни облигации и ще се вземе общо решение, в какъв процент ще бъде окастрянето на дълговете към тях. То ще се състои със сигурност, защото е институционално заложено и ще дойде след две години, но не и днес.

Какви последствия ще има за Гърция и местната икономика подобно действие? Смятате ли, че страната ще загуби възможността да се кредитира от капиталовите пазари за много години напред?

Не, няма да има такива последствия, защото всички тези договорености са в рамките на една доброволна процедура и няма да е едностранно решение от страна на Гърция. Страната загуби правото да вземе това решение през май месец 2010. Ако трябваше сами да решим, че няма да изплатим част от външния си дълг, това трябваше да се случи преди подписването на Меморандума.

До 2013 година ще се промени и профилът на кредиторите на Гърция, ако не се бъркам. Тогава в по-голяма степен задълженията на страната ще са към държави и то главно от Европейския съюз, а не толкова части инвеститори и банки, както е сега, така ли?

Така е. В момента се изплащат заеми, които са отпуснати главно от частни институции и след това ще влезем в нова процедура на изплащане, в която участват главно държави. Това означава, че парите по заемите или облигациите, които ще се отпуснат, ще са  при много по-неблагоприятни условия от досегашните.

Вярвате ли, че програмата за оздравяване на Гърция може да се приложи реално?

Смятам, че всичко може да се изпълни. Това не означава, че съм съгласен с тази програма и не смятам, че не можеше да се приложи друга тактика. Но при положение, че сме стигнали до тук, тя трябва да бъде изпълнена коректно и не е позволено, на който и да е политик да я саботира.

Коя стратегия за оздравяване бихте приложили вие, ако можехте да вземате такова решение?

Това е много голям въпрос, който е трудно да сместим в едно интервю. Мога да ви кажа, че аз поддържам тезата, че трябваше да обсъдим преструктурирането на външния дълг още от първи януари 2010 година, а не днес. Още от самото начало и то също в рамките на доброволното участие на кредиторите. Смятам, че тогава щяхме да имаме по-добри резултати, от тези, които ще постигнем в сегашната ситуация. Гърция е част от еврозоната. Фалитът, на която и да е страна от валутната зона би имала катастрофални последици за целия съюз, т.е. първо ще засегне еврозоната, а след това самата страна. Това не го преценихме правилно от самото начало, като страна. Заплахата от подобно събитие не го оцени правилно и самата Европа, много по-рано, преди да се роди проблема. Чак с последните събития, европейските лидери оцениха дълбочината на проблемите от евентуалния фалит на една страна от валутния съюз.

Вярвате ли, че банките ще издържат удара на кризата?

Банките имат една малка възглавничка, която се казва Европейска централна банка. Ако тя не съществуваше, гръцките банки вече щяха да са фалирали. До 120 милиарда евро, те могат да се кредитират без особени проблеми. След тази сума, те могат да се финансират, като отговарят на определени условия, но по принцип, когато удрят на камък, винаги могат да се обърнат към Европейската централна банка. Този лукс нямаха например банките на Аржентина, голяма част от които банкрутираха.

Съществува ли в най-мрачният ви сценарии възможност Гърция да се върне към драхмата?

Драхмата не съществува вече като валута. Диалог в тази посока е пълна безсмислица. Цялата теория, че ако Гърция фалира, трябва да се върне към драхмата е една напълно погрешна логика и не знам какво я подхранва. Това е една теоретична възможност. Друга възможност е задържането на еврото при всякакво положение. Връщането към драхмата не решава проблемите, напротив задълбочава ги, защото ще покаже, че системата „Евро” не може да се справя с трудностите. Това също така може да означава и една пълна катастрофа за самата страна.