Галерия

1

Томас Геракис е социолог, главен изпълнителен директор на агенцията за проучвания, изследвания и маркетинг MARC. Преди да основе собствената си агенция е бил главен мениджър в други агенции за пазарни изследвания и проучвания. Между основните му дейности са пазарните, политическите и медийните проучвания, съставянето и реализирането на комуникационни стратегии, консултантството и управлението на кризи.  За посланията на първия тур от местните избори в страната с Томас Геракис разговаря Анастасия Балездрова.

Г-н Геракис, бихте ли коментирал изборния резултат от първия кръг на местните избори?

Смятам, че избирателите изпратиха едно мъдро послание на политиците. Изразиха недоволството си, без обаче да поставят в опасност стабилността на страната. Имаше послания за всички партии и те бяха изразени с най- ниската активност, която сме имали досега. Смятам, че резултатите дават възможност на всички политически сили да отчетат по нещо положително. Управляващата партия ПАСОК може да твърди, че е най-силната партия в страната, а основната опозиционна партия може да отчете успех, тъй като изборната разлика е по-малка от тази в миналогодишните парламентарни избори. Левите партии и особено комунистическата увеличиха изборната си мощ.

На какво се дължи, според вас, слабата изборна активност?

В Гърция избирателната активност е по-висока от среданата за ЕС, но в последните години отбелязваме една тенденция за по-ниска активност. Това се дължи от една страна на желанието на една голяма част от избирателите да изразят своето недоволство или пренебрежение към политическите партии. От друга страна избирателните списъци отдавна не са преглеждани и в тях съществуват имена на починали вече хора. Освен това, въпреки че вотът е задължителен хората знаят, че ако не гласуват, няма да имат никакви санкции и не го правят. Бих могъл да кажа, че съзнателното неучастие в изборите е вот срещу системата. Това за Гърция е нормално, защото избирателите винаги приемат местните избори като възможност да изпратят послание до правителството.

Дилемата, която Георгиос Папандреу постави пред изборите успя ли да сплоти избирателите на ПАСОК?

Да, успя да ги мобилизира. Ние виждахме ясно в проучванията какви бяха процентите на кандидатите от ПАСОК преди и след като премиерът каза, че ако партията му загуби, е възможно да свика предсрочни избори. Бяха се покачили осезаемо. На това се дължи и разликата в гласовете, които показваха сондажите и тези, които получи вчера независимият кандидат за областен управител на Атика Янис Димарас, който, въпреки очакванията не успя да достигне до втория кръг на изборите.

Нова Демокрация води в 7 от общо 13-те областии в двете големи общини, Атина и Солун. Въпреки това премиерът казва, че резултатите го удоволетворяват и партията му се радва на подкрепата на гражданите. Няма ли противоречие?

Не смятам, че е противоречиво. Например, в област Йонийски острови води кандидатът на Нова Демокрация, след него е кандидат на ПАСОК и трети е независим кандидат, който обаче политически принадлежи на управляващата партия. Можем да предположим, че на втория кръг ще спечели кандидатът на ПАСОК. Ако погледнем на данните от аритметичната им страна, като  имаме предвид относителността на изборната битка и като се опитаме да разберем какви са актуалните партийни корелации виждаме, че основната опозиционна партия е близо до резултата, който имаше на миналогодишните парламентарни избори. Но като вземем предвид промените и отцепленията на ред членове от тогава досега, мисля, че резултатът е положителен за Нова Демокрация и й помага да намали разликата си от управляващата партия.
    Искам да подчертая, че изборът беше труден за гласоподавателите, тъй като им бяха поставени политически дилеми, които при все че изглеждаха протворечиви, всъщност се припокриваха. Никой в страната, премиерът включително не е доволен от меморандума за икономическа помощ. Също така никой в страната, включително и лидерите на опозиционните партии не искаше да бъде  нарушена нормалната обстановка и страната да фалира. От тази гледна точка избирателите казваха „да” на едното, „да” и на другото. Бе трудно тези две неща да бъдат обединени в общото подсъзнание и да бъдат изразени във вота. Избирателите обаче намериха начин да изразят недоволството си в по-малка или по-голяма степен без да засегнат обаче стабилността на политическия живот.

Как мислите, че ще се развие изборната надпревара в област Атика на втория кръг на изборите идващата неделя?

Резултатът от вота е „отворен”. Разбира се, политическите изводи в Гърция се правят след първия кръг. През втората неделя може критериите на избор да са по-местни. Голяма роля ще изиграе позицията останалите политически сили, коалициите и най-вече на поддръжниците на Комунистическата партия, която, както вече казахме, получи голяма подкрепа на тези избори. Никой не знае за кого ще гласуват поддръжниците на Янис Димарас и колко от тях ще гласуват изобщо. Ясно е, че той не им даде никаква насока. Никой не може да предвиди резултата както в област Атика, така и в трите големи общини Атина, Пирея и Солун. Резултатите от първия кръг не позволяват на никого да бъде сигурен за крайния резултат. Предположенията са много и различни. Един положителен сценарий за ПАСОК е да спечели в 8 области, а Нова Демокрация – в 5. Сътветно точно обратното би било положително за главната опозиционна партия. Във всички случаи обаче се очаква избирателите да бъдат по-малко и това прави по-трудно извличането на политически изводи относно силата на партиите.

А в област Пелопонес?