Галерия

2

1

В началото на може би най-важната през последните десетилетия за Гърция седмица, страната живее в очакване на европейските решения за решаването на проблема с външния й дълг. Въпреки че не бяха конкретни, вчерашните изявления на лидерите на Германия и Франция, Ангела Меркел и Никола Саркози бяха показателни за това, че Европа е решена да приеме окончателни решения, като очакванията са за голямо орязване на дълга.

За дълга, кризата, политиката на гръцкото правителство и събитията в Гърция, които я доведоха до днешната тежка ситуация GRReporter разговаря с Андреас Андрианопоулос – специалист по политически науки и международни отношения, дългогодишен депутат и министър в шест правителства на Нова демокрация и кмет на Пирея от 1986 до 1989. През 1994 той се отказва от депутатския си мандат и се оттегля от активната политика, но продължава да изразява мнението си публикации в гръцкия и чуждия печат. Понастоящем Андреас Андрианопулос е директор на Института по дипломация и глобални въпроси към Американския колеж в Гърция.

Г-н Андрианопулос, срещата на върха на Европейския съюз, на която ще се обяви крайното уреждане на проблема с гръцкия дълг бе отложена за сряда, поради различия в позициите на Германия и Франция. Какво означава това за Гърция?

На практика това не променя нищо. Просто агонията расте, защото е видно, че европейците не могат да се разберат. А това е лошо за нас.

Според вас кое решение за дълга е по-добро за Гърция? Принудителното и голямо орязване, което иска Германия или предложението за контролирано и по-малко орязване на Франция?

Не можем да кажем нищо със сигурност. Франция прави това предложение, за да спаси френските банки, не го прави за Гърция. От момента, в който на практика не прилагаме меморандума за икономическа помощ и не намаляваме държавния сектор, ние се намираме на много трудна позиция. Всички решения са лоши в дългосрочен план. Голямото орязване на дълга съдържа опасността да ни отведе до официален фалит (credit event), но е възможно и да ни позволи да си отдъхнем. В този случай обаче банковият сектор ще бъде засегнат негативно.

От няколко седмици започнаха стачките на различни професионални групи, някои от които продължават и до днес. Миналата седмица за два дни всички дейности в страната буквално се замряха. Какъв е коментарът ви за тези социални реакции, имайки предвид, че в анализите си за Гърция много чужди банки посочват опасността от избухване на социален бунт?

Реакция без ответно предложение е проява на нихилизъм. Кое по-точно е алтернативното решение? Викат онези, които работят там, където бе създаден проблемът – в държавния сектор. Онези, които понасят тежестта на кризата, без да са виновни, т.е. работещите в частния сектор, уволнените, собствениците на недвижими имоти не реагират в толкова голяма степен. Гръцки особености.

През втория ден на общогръцката стачка в центъра на Атина имаше сблъсъци между протестиращи и младежи с качулки, беа полицията да реагира на тях. Някои коментатори определиха случилото се като опасно и разединяващо явление. Какво е вашето мнение?

Когато полицията се намесва става обект на най-остри нападки. Когато не се намесва – всички я порицават за това. В даден момент ще трябва да решим какво искаме от полицията, за да знае и тя как да действа. За съжаление съм на същото мнение с вас. Виждам признаци на разединяващи сблъсъци. Нека някои хора да поемат своите отговорности най-после.

Как определяте политиката на правителството да налага непрекъснато извънредни икономически мерки, които от самото начало са обречени на неуспех?

Правителството е обсебено от налагането на данъци, понеже не се осмелява да намали държавния сектор. Там се намира същността на проблема. Затова не успява. И, разбира се не прилага меморандума. Затова няма резултати.