Галерия

1

Гърция трябва да направи мащабно преструктуриране на дълга си към институционалните си кредитори. То трябва да бъде подготвено внимателно с помощта на надзорната тройка, а условието за него е нулев бюджетен дефицит. Само така закъсалата средиземноморска страна може да стъпи на краката си и да започне да се издържа само с това, което произвежда. Тази теория разви Робърт Мъндел, носител на нобелова награда за икономика през 1999 за теорията си за зоните на оптимална валута на лекция пред гръцката Асоциация на завършилите Колумбийския университет в Ню Йорк, където самият той преподава.
    “Проблемът на Гърция е големият й дълг и той трябва да се преструктурира. Но за да стане това, трябва да има гаранция, че след това страната няма да натрупа нов дълг. Т.е. страната трябва да има нулев бюджетен дефицит и да се ангажира да се придържа към него. И това вече е политически проблем”, заяви удостоеният с нобелова награда икономист. Според него Гърция трябва открито да обсъди този въпрос с кредиторите си и заедно да се спрат на една сума, която е възможно да бъде платена, а останалата част от дълга просто трябва да се отпише. “За всички е ясно, че Гърция не може да плати дълга, който е натрупала. Но трябва да докаже, че е финансово дисциплинирана”, заключи Робърт Мъндел.  
    Професорът вярва, че след дълговата криза в еврозоната правителствата вече са разбрали, че заемът трябва да е извънредна мярка. Да се прибягва към нея само при извънредни обстоятелства, например ако воюваш със съседа ти и ти трябват пари за отбрана. Но не може да се живее непрекъснато със заеми. “Не вярвам, че GREXIT ще бъде такава катастрофа. Вярно е, че като веднъж отвориш вратата, може и някой друг да излезе, но не виждам коя страна би искала да напусне еврозоната”, категоричен е той.
    Според него шансовете Гърция да напусне еврозоната са не повече от 25 на сто първо, защото никоя страна не иска да я гони и второ, защото за самата Гърция е по-добре да остане там. “Дори преструктурирането на дълга не е причина това да стане, напротив - по-добре е Гърция да преструктурира дълга си вътре в еврозоната”, подчерта Робърт Мъндел пред слушателите си, сред които бяха бизнесмени, политици като бившия депутат от ПАСОК Елена Панарити и бившия заместник финансов министър на Нова демокрация Петрос Дукас, икономисти като Миранда Ксафа, журналисти, дипломати като посланиците на САЩ и Канада в Атина.
    Той направи преглед на икономиките на страните от еврозоната в последните 10-12 години и установи, че престоят им в еврозоната е довел до нарастване на брутния им вътрешен продукт. “През 2008 година Гърция беше страната с най-висок ръст на брутния вътрешен продукт в еврозоната. Дори след продължаващата досега рецесия равносметката е положителна в сравнение с 1999. Еврозоната направи от Гърция европейска страна, тя скочи напред”, заключи икономистът.

    За него еврото е валута с бъдеще и потенциал и няма да се разпадне скоро. “Историята ни учи, че валутните съюзи имат дълъг живот, поне 50 години”, припомни той. Професорът от Колумбийския университет е убеден, че кризата ще премине и няма да унищожи общата европейска валута. “Докато съществува НАТО, ще съществува и еврото. Североатлантическият алианс е основата за европейската интеграция. Без него нямаше да има нито евро, нито общ пазар. Само мирът е гаранцията за тях. И само войната или лошите геополитически обстоятелства могат да унищожат еврото”, е прогнозата на Робърт Мъндел.

    Според него причината за кризата в различните европейски страни е различна. В Гърция това са натрупаните дългове, в Испания и Ирландия са банките, в Италия и Португалия - стагнацията в икономиката, в Кипър - последствията от гръцкия PSI. “Всички тези страни обаче имат две общи неща. Първо, заплашени са от фалит и второ, разкъсана е връзката между приходите и разходите им”, обобщи нобелистът. И това е работата на надзорната тройка - да възстанови връзката между приходите и разходите в бюджета като същевременно или не позволи фалит, или го направи плавен и контролируем.

    Той е доста скептичен доколко ефективно ще е едно допълнително намаляване на заплатите, тъй като “в Германия заплатата е 32 евро за един час, в Гърция е 16 евро за един час, в България е 6 евро за един час, а в Румъния - 3 евро за час. Заплатите в Гърция са само с 10 процента по-високи от средните за европейската периферия и това е най-голямото намаление, което можем да очакваме. Не е необходимо заплатите да достигнат до нивото на българските или румънските, защото това би означавало Гърция да слезе в по-долна категория на конкурентност”.
    Робърт Мъндел признава, че Гърция е направила много, за да съкрати разходите си, но трябва още много да се направи. “Социалната държава загина като концепция, защото няма кой да й плаща сметките. След днешната дългова криза стана ясно, че данъчната система не може да поеме тежестта на скъпата социална държава”, заключи известният учен.