Галерия

3

2

1

Снощи в 19,00 часа електронното издание на германския Spiegel публикува информация, че Гърция се готви да напусне еврозоната и да върне националната си драхма. Като се позовава на анонимен източник от германското правителство изданието твърди, че финансовият министър Волфганг Шойбле иска на всяка цена да предотврати това. За тази цел по негово настояване в Люксембург се провежда извънредна среща на финансовите министри на Германия, Франция и Италия с колегите им от Гърция и Португалия под председателството на президента на Eurogroup Жан-Клод Юнкер.
    В 20,15 часа гръцкото финансово министерство официално опроверга информацията на Spiegel, като я определи като “лековата, провокативна и обслужваща спекулативни интереси”. Пред агенция Ройтерс финансовият заместник-министър Филипос Сахинидис за пореден път заяви, че Гърция не се подготвя нито да напусне еврозоната, нито да преструктурира дълга си. Първоначално от офиса на Жан-Клод Юнкер опровергаха провеждането на извънредната среща на министрите на финансите. По-късно обаче пак пред агенция Ройтерс източници в Брюксел потвърдиха, че такава среща все пак се провежда.
    Пълната тайна, с която бе забулена среднощната финансова среща и закъснението, с което официално се потвърди провеждането й обаче оставиха място за догадки и съмнения. От страна на германското правителство бе заявено, че срещата не е извънредна, а е в рамките на редовно провеждащите се срещи на финансовите министри от еврозоната, които участват и в G20. Тези срещи се провеждат под патронажа на председателя на Eurogroup Жан-Клод Юнкер. Този път на тях били поканени и финансовият министър на Португалия, за да обсъдят условията за финансовата помощ към нея и колегата му от Гърция, за да се  разисква текущото й икономическо състояние. В съобщението на германското правителство също така се твърди, че срещата е била строго конфиденциална и всеки финансов министър е имал право да доведе само един свой сътрудник. От страна на Германия финансовият министър Волфганг Шойбле е бил придружен от заместника си Йорг Асмусен.
    Поради строгата конфиденциалност на срещата всякакви информации за съдържанието на разговорите могат да се окажат подвеждащи и крайно заблуждаващи. Едно е сигурно обаче - министрите, които управляват финансовото бъдеще на Европа не са се събрали в петък срещу събота през нощта, за да си говорят за прогнозата за времето.
    Да се върнем обаче на състоянието на гръцката икономика, което в момента изглежда горе-долу така. Бюджетният дефицит на страната за миналата година е 10,5% от БВП и за текущата 2011 ще се запази  в същите рамки. Държавният дълг се оценява около 327 милиарда евро и е 142,8 на сто от БВП. През 2011 изтичат падежите на държавни облигации на стойност 35,3 милиарда евро, а помощта, която Гърция ще получи от Европейския съюз и Международния валутен фонд е 40 милиарда евро. Заедно с емитирането на краткосрочни полици на стойност около 18-20 милиарда евро тя лесно ще покрие фискалните си нужди. Проблемната година е 2012, когато Гърция ще трябва да изплати на кредиторите си 40,5 милиарда евро, а ще получи от Евросъюза и МВФ едва 24 милиарда евро. Към това трябва да се прибавят и около 17 милиарда бюджетен дефицит. Е, сметката за 2012 явно не излиза.
    Месеци наред сред финансовите среди на Гърция се разискват различните възможности пред икономиката на страната и общо взето те се оказват две - или страната да напусне еврозоната и да върне драхмата си, като преди това силно я девалвира или да преструктурира дълга си. И двете възможности си имат своите противници и подръжници. С драхмата гърците ще обеднеят и политически решението ще е крайно неблагоприятно и за останалите страни от Еврозоната. Тя обаче ще направи гръцките стоки много конкурентни, ще се отрази положително на износа, на туризма, на пазара на недвижими имоти. Преструктурирането на дълга се оказва като че ли по-малко болезненият избор. Гърция дължи пари на различни институции, взела ги е при различни условия, с различни лихви и различна дата на падежите. Едно хладнокръвно обмисляне и преструктуриране на целия пакет от задължения към кредиторите не е лесно, но не е и невъзможно.
    Логичният въпрос защо тогава правителството на Георгиос Папандреу не пристъпва към неизбежното преструктуриране на дълга има само един логичен отговор - защото гръцките банки все още не са готови за това. За да издържат едно умерено орязване на дълга от порядъка на около 30 на сто, местните финансови институции трябва да се консолидират и окрупнят. С това са съгласни и Банката на Гърция, и правителството на Пасок, и надзорната тройка от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, и финансовите пазари.

Като се позовава на сигурен източник списание Banker’s Review твърди, че най-големият кошмар на управителя на гръцката централна банка Георгиос Провопулос е откъде всеки ден да открие 6-8 милиарда евро, за да покрие дупките на три гръцки банки. Това е и най-силният му аргумент към банковите среди, които от месеци активно приканва към по-голямо сътрудничество и сливане на институции. Според същия източник при едно приятелско 30-процентно орязване на дълга, което все повече изглежда като прекалено оптимистичен вариант, а международните анализатори вече говорят за 60-процентно орязване, та при един такъв благоприятен сравнително сценарий една от най-спряганите за сливане гръцки банки ще загуби 50 и повече на сто от имуществото си.
    През месец май идват и новите стрес-тестове на European Banking Authority, които изследват съчетанието от ниска капитализация и липса на ликвидни средства и подтикват гръцките финансови институции към още по-голямо увеличение на капиталите. Утежняващо обстоятелство е и силната зависимост на гръцките банки от преимущественото финансиране, което им осигурява Европейската централна банка. Всичко това в съчетание със задаващото се орязване на дълга поставя ребром въпроса доколко са платежоспособни гръцките банки.
    Едно решение за тях е да продадат дъщерните си фирми на Балканите, които се справят добре и биха донесли капитали. Няма обаче гръцки банкер, който да иска това нещо. Това би върнало гръцката банкова система с 15 години назад и би направило местните финансови институции твърде лесна плячка за големите банкови колоси от Европа и Америка. Другото решение са сливанията на банките и там виждаме голямата трудност. Въпреки всички обективни условия да диктуват това развитие, в страната досега има само две провалени сливания и слухове за едно трето. Предложението на банка Пиреос да закупи Земеделската банка на Гърция и Пощенската каса бе посрещнато със задоволство от гръцкото правителство миналото лято, но работата се разсъхна. В началото на 2011 се разигра истински трилър около сливането на Националната банка на Гърция с Alpha Bank, но и то се провали. Много мастило се изписа за преговорите между Alpha Bank и Eurobank EFG, но то така и не се състоя.
    Гръцките банкови среди живеят интересен период в своето развитие - много срещи по между им, много възможности се обсъждат, икономическата реалност се променя всекидневно към по-интересно и в медиините среди се обсъждат възможни осем сценария са сливане:
Националната банка на Гърция с Eurobank EFG
Националната банка на Гърция с банка Пиреос
Eurobank EFG с Alpha
Eurobank EFG с банка Пиреос
Alpha Bank с Пиреос
Земеделската банка с Пощенската каса или Земеделската банка с банка Атики
Eurobank EFG с Пощенската каса
Банка MARFIN с Пиреос
    Разбира се, към гръцкия банков пазар гледат и чужди финансови институции. Борсовите акции на гръцките банки се сринаха и се продават с намаление, а мрежите от клонова, които имат на Балканите са голям плюс в очите на евентуалните им купувачи. Със сигурност се твърди, че поне една френска и поне една английска банка се оглеждат много внимателно в Атина.
    Как точно ще се развият събитията никой не може да каже, но със сигурност ни очаква интересно банково лято.