Галерия

1

Атинската борса отбеляза поредния си срив днес и само за един ден претърпя загуби от 3,39 на сто. Основният й индекс падна под психологическата граница от 2100 пункта, като най-големите губещи са хранителните предприятия (следствие на фермерските протести) и банките (следствие на мрачните прогнози за нови понижения на кредитните рейтинги). С ръст днес приключиха единствено акциите на медийните групи и на телекомуникациите.

До юни тази година новото правителство на ПАСОК  трябва да е пуснало в действие данъчните и социално-осигурителни реформи и да е намалило държавния дефицит с два пункта. От февруари наблюдатели  от европейския съюз ще посещават Атина всеки месец, за да се информират за хода на изпълнение на Програмата за стабилност и развитие. Ако до юни тази година правителството не е успяло да достигне поставените цели, министърът на финансите Георгиос Папаконстантину заяви, че ще се въведат допълнителни мерки, между които и по-големи съкращения в държавните разходи. На пресконференция за резултатите от срещата на министрите от Еврозоната, Папаконстантину отхвърли категорично сценария за евентуално повишаване на Данък добавена стойност (ДДС), но остави отворена вероятността за повишаване на акциза на горивата.

Във връзка с spread показателя и цената, на която страната се кредитира Папаконстантину поясни, че в края на първото шестмесечие на 2010 година Гърция ще трябва да заеме и 50% от сумата за покриване на финансовите си нужди или около 26 милиарда евро. Стриктното изпълнение на поставените цели е от критична важност за цената финансирането на гръцката икономика. При положение, че до юни държавния дефицит да не достигне обещаните 10,7% от БВП, Гърция ще бъде принудена да покрива в пъти по-високи лихвите на държавните облигации. В момента разликата в цената на кредитиране на Германия е два пъти и половина по-ниска от тази на Гърция.

Като резултат от това в момента не се изключва и ново понижаване на кредитния рейтинг на Гърция. Това съобщиха в началото на тази седмица от международната оценителна агенция Standard & Poor's. Оценката на агенцията ще зависи до колко правителството на Георгиос Папандреу успее да изпълни успешно строгия фискален план залегнала в Програмата за стабилност и развитие на гръцката икономика. Международните пазари остават предпазливи и изчакват реални резултати от гръцкото правителство. Управителят на Standard & Poor's Марко Мрсник заяви в интервю пред Reuters: „Рисковете от неизпълнение на програмата остават. Коректното и ефективно прилагане на планираните мерки е от изключителна важност за кредитната оценка.” През декември 2009 година Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на страната на ВВВ+ от А-. Според анализаторите от оценителната агенция мерките, които правителството планира да въведе няма да доведат до трайно намаляване на държавния дефицит и външния дълг. Марко Мрсник е категоричен, че ако обществото наложи социален натиск върху правителството и не подкрепи действията на управляващите за финансова консолидация на гръцката икономика, то оценката на Standard & Poor's ще бъде отново понижена.

Moody’s и Fitch са други две големи международни оценителни агенции, които на също понижиха кредитния рейтинг на Гърция в края на миналата година. Финансовият анализатор на Moody’s Сара Карлсон казва, че основният проблем е вярата в способността на гръцкото правителство да осъществи планираните проблеми. Тя обяснява: „Тежката законодателна програма, която трябва да бъде изпълнена в тримесечен срок (висящите социално-осигурителни и данъчни промени) и липсата до момента на ефективни реформи, ни карат да се съмняваме в успешното прилагане на Програмата за стабилност и развитие.” Същите съмнения изразяват и специалистите от Fitch.  Финансовият анализатор Баян Каудън подчертава, че външните пазари не виждат как гръцкото правителство ще гарантира изпълнението на дадените обещания след като до момента нито едно от предишни  държавни управления не е спазило препоръките на еврокомисарите.

Въпросът за икономическото състояние на Гърци и как то засяга като цяло еврозоната е обект на широк обществен  интерес в Европа. В публикация на британския всекидневник Financial Times финансовата криза в Гърция представлява най-важния и критичен тест за целостта на еврозоната от нейното създаване през 1999 година. Статията изтъква двата най-сериозни проблема на гръцката реалност- сивата икономика и раздутия държавен сектор и липсата на решителност в държавното управление да се справят с проблема. В текста се изтъкват разликите в намалението на обема на БВП между Гърция и Германия – докато първата отбелязва спад с само 1,1% от БВП, втората (независимо от стриктната си финансова политика) има спад с 5% от БВП.

Примера на Ирландия е много показателен за методите, с които една държава в подобно на гръцкото положение може да се измъкне от пълен финансов срив. В публикацията се казва: „Ирландското правителство предприе особено твърди мерки за сметка на своите граждани, така че да предпази своето място в еврозоната. То друга страна гръцкото правителство не е направило подобно нищо до момента. Следователно не е изненадващо, че останалите петнайсет държави в еврозоната, Европейската централна банка и европейската финансова комисия са бесни на всички гръцки политици. ” Публикацията продължава  анализа си: „За разлика от Ирландия, Гърция има огромен, неефективен и много добре платен държавен сектор. Изводът от гръцката криза е, че са нужни много години неефективно и неадекватно управление, за да се достигне до това положение.”