Галерия

1

Следва да се отбележи, че Кодексът за фалитите, валиден до днес, от една страна предвижда за предфалитния етап процедурата за постигане на компромис, без обаче договорът произтичащ от тази процедура да обвързва и несъгласните кредитори. По този начин се създава това, което в икономическата наука се нарича «проблем на колективните действия». Т. е. дори и ако всички кредитори признават, че една регулация на исканията им, която ще спаси длъжника ще е от полза за колективния интерес, всеки един поотделно може да се надява, че останалите кредитори ще поемат разходите по регулацията и ще оздравят фирмата на длъжника, без обаче този кредитор да понесе жертвите на регулацията.  Поради тази причина се забелязва, че докато голям брой фирми започват процедурите по чл. 99 и следващите, много малко фирми постигат договореност с кредиторите и действително оздравяване.

Освен това, съдът по обявяване на фалит, ако сметне, че е възможно постигането на договореност, че са налице основателни очаквания за успех на предлаганото оздравяване и не се нарушава колективната удовлетвореност на кредиторите, решава да се пристъпи към оздравителна процедура за период не по-голям от 4 месеца след издаването на решението. Председателят на съда може да удължи този срок с още един месец по молба на длъжника, кредитора или посредника.

Как се гарантира защитата на кредиторите

Необходимостта от спасяване на фирмата не се противопоставя, а напротив е в пълно съответствие с интересите на кредиторите, тъй като по принцип кредиторите ще бъдат удовлетворени в по-голяма степен от една действаща фирма, отколкото от принудителната продажба на имуществото й.

В малкото случаи, когато разпродажбата на имуществото е по-благоприятна за кредиторите от спасяването на фирмата, ще става въпрос за фирми, нежизнеспособни в средносрочен план, опитът за спасяването на които не е социално и икономически обоснован, тъй като е осъден на неуспех.

Поради тази причина като критерий за започване на оздравителна процедура се определя това да не се нарушава колективното удовлетворяване на кредиторите. По този начин и новите разпоредби се хармонизират с целите на Кодекса за фалитите. Особено за случаите, когато постигането на споразумение за оздравяване е възможно, но има вероятност за спасяване на фирмата чрез продажбата на цялата или на части от нея, отново се връща законът за специалната ликвидация.

Следва да се отбележи, че за да се избегнат несправедливи резултати проектозаконът предвижда съществени критерии за ратифициране на договора. Например, предвижда се, че въз основа на договора, кредиторите не бива да се оказват в по-лоша позиция, от тази, в която биха се озовали ако длъжникът фалира.