Галерия

1

След „списъка на Лагард” нов призрак заброди в Гърция. Името му е „Лихтенщайнски списък” или „списък на Кимбер”.  Става дума за поредния списък с имена на гръцки граждани, които имат пари в чуждестранна банка. Списъкът е съставен от служителя в лихтенщайнската банка LGT Хайнрих Кимбер. В него се съдържат имената на 4 527 титуляри на сметки, сред които има гръцки и германски граждани.

Местонахождението и на този списък е мистерия, и то от 2008. Още по-завоалирани са отговорите на въпросите дали гръцките данъчни власти са използвали данните и дали сред имената фигурират и политици.

В началото на 2009 тогавашният финансов министър Георгиос Папаконстантину потвърди неговото съществуване. Въпреки това никога не стана ясно дали титулярите на сметките от Гърция са били привикани, за да предоставят информация за сумите, които са вложили.  Все въпроси, чиито отговори търсят депутати от СИРИЗА и Демократичната левица, които внесоха парламентарни въпроси по темата.

Историята на „Лихтенщайнския списък” и неговите „разходки” по планетата приличат на сценарий на шпионски филм. Налице са всички детайли: намеса на тайни служби, предоставяне на тайни суми за закупуването му, мистеризони изчезвания на титуляри и преди всичко това, че до днес никой не е казал нищо, за имената на гърците в него. Единствената съществуваща информация е продукт на разследване от страна на депутати от СИРИЗА, според които „броят на гръцките вложители може да е малък, но депозираните в конкретната банка суми са големи. Може био по-големи от вложенията на гръцки граждани в банка HSBC”.

Неяснота за начина, по който гръцките власти са придобили списъка

Мистерията около този въпрос стана още по-голяма след изявлението на заместник-министъра на финансите Георгиос Мавраганис, според който списъкът е бил придобит „незаконно”, както и че трябва да бъдат издадени заповеди за арест. На 26 март 2010 и в отговор към лидера на Демократичната левица Фотис Кувелис, Георгиос Папаконстантину не само призна, че списъкът е в него, но допълни, че данните в него се обработват от икономическите служби. Той каза още, че министерството на финансите „използва всички данни, независимо от техния източник”.

Противоречието между двамата политици за това как списъкът е достигнал до гръцкото правителство е очевидно. Съвсем наскоро Георгиос Папаконстантину заяви, че „Лихтенщайнският списък” би могъл да бъде използван, защото за разлика от „списъка на Лагард” е бил придобит по законен начин.

Как са процедирали германците

В същото време източници твърдят, че между 2006 и 2007 германските тайни служби BND  са закупили компакт-диска на Хайрих Кимбер срещу 4,2 милиона евро. Въз основа на данните в него прокуратурата в Бохум започна незабавно наказателни гонения срещу изтъкнати личности в обществото на страната, които не са успели да оправдаят своите вложения. Паралелно с това много германци, чиито имена фигурираха в списъка веднага са посетитли данъчните управления, за да постигнат споразумения за изплащането на данъците. Така в държавните каси на Германия са постъпили 200 милиона евро.

Последвали са и други подобни списъци, сред които и един с имената на германски граждани със сметки в банки в Люксембург. Сега властите в страната заявяват, че са готови да си сътрудничат с която и да е институция на друга държава, която може да предостави информация. В този процес са изразили желание да си сътрудничат и с гръцкото финансово министерство.

Германската съдебна система също предприела мерки. През ноември 2010 германски съд издал заповед, с която се разрешава използването на подобни данни в полза на обществения интерес и било признато правото на германските власти да закупуват такива компакт-дискове. Съдът преценил, че борбата с укриването на данъци е в полза на обществения интерес и използването на такива данни бе позволено единствено в негова защита. Освен това съдебният съвет постановил, че кражбата не е била извършена от германските служби, а от информатора Хайнрих Кимбер, който се издирва от Interpol.

Гръцките служби за финансов контрол разследват 54 политици

От 32 гръцките политици, които попаднаха под лупата на Службата за борба с финансовите престъпления станаха 54, без това да означава, че всички те са извършили нещо нередно. Според информация на вестник „То вима” проверката за един от настоящите заместник-председатели на парламента е приключила, без да възникнат съмнения за незаконни действия от негова страна. Става дума за депутата от Нова демокрация Атанасиос Накос.

В случая в един лидер на партия обаче нещата стоят другояче: Разследващите органи са поискали да бъдат отворени неговите банкови сметки. Ако бъдат установени разлики във влоговете с декларираните през годините суми или не успее да оправдае тези средства папката със събраните данни ще бъде изпратена за разследване от парламента.

След първото разчистване, тези дни службата изпраща писма до 17 000 гърци, които имат влогове в чуждестранни банки да представят документи за начина на придобиване на парите. Освен това ще бъде създаден нов отряд от 30 униформени полицаи, които ще провеждат проверки на пазара. Името на групата ще е „Неподкупни”, а членовете й ще носят оръжие. Според  директора на службата целта на създаването й е „да бъде видно провеждането на проверките за изплащането на ДДС и издаването на касови бележки”.