Галерия

1

Премиерът Лукас Пападимос остави открита вероятността новото правителство, което ще бъде излъчено след предстоящите избори, да намали допълнително пенсиите и заплатите. Все пак той изрази своя оптимизъм, че гръцката икономика ще се завърне към растежа през 2013.

„Не можем да обещаваме. Това е въпрос, който трябва да се реши от следващото правителство и гръцкия парламент, като се вземат предвид последните данни и перспективи на гръцката икономика”, отговори премиерът на лидера на крайно дясната ЛАОС Георгиос Карадзаферис, който поиска от Пападимос да обещае, че няма да има допълнително намаляване на пенсии и заплати.

Пападимос обясни също така, че дори и след преструктурирането на дълга процедурата по приспособяване на гръцката икономика ще доведе до краткосрочно намаляване на доходите и увеличаване на безработицата.

Пападимос отбеляза, че според новата икономическа програма през следващите две години държавните разходи ще трябва да се съкратят с 12 милиарда евро, и обясни, че на този етап не е възможно да бъде дадена повече информация за начина, по който ще стане намаляването на тези разходи.

Първите признаци

Във връзка с развитието на икономиката Пападимос призна, че през настоящата година рецесията ще продължи, най-вероятно ще се увеличи още процентът на безработицата и «реалната икономика ще остане слаба през по-голямата част от  2013». Той добави обаче, че през същата година се очакват първите признаци на възстановяването в реалната икономика.

«Стремежът на правителството е с прилагането на новата икономическа програма, въвеждането на различни регулации и реализирането на предвидените мерки, гръцката икономика постепенно да се стабилизира и през следващите години да започне нейното възстановяване», заяви Пападимос и добави:

«Трудно е да се предвиди бъдещето с точност, но всички оценки и прогнози, направени както от международни агенции, така и от частни анализатори, показват, че с прилагането на тези мерки и реформи, с подобряването на конкурентоспособността, и възстановяването на доверието, ще се създадат условия за стабилност и възстановяване на икономиката».

Осигурителната система

На въпрос на Карадзаферис за начина, по който ще бъдат компенсирани загубите на осигурителните фондове, премиерът отговори, че няма никаква вероятност акциите на банките, които ще получи държавният сектор след рекапитализацията, да бъдат предоставени на Фондовете. «Както е известно, тези акции ще бъдат включени в гръцкия фонд за финансова стабилност», заяви Пападимос и добави, че след приключването на всички процедури по PSI и извършването на съответното проучване, правителството ще бъде в състояние да вземе окончателно решение за «начина и средствата, с които ще бъдат подкрепени осигурителните фондове».

Пападимос също така разясни, че гарантирането на фондовете «не може да се основава на помощ от държавата», а на новите реформи в осигурителната система, на новите регулации и контрол за съкращаване на разходите, рационализирането на обезщетенията и обединяването на здравеопазването с  фондовете за допълнително осигуряване.

В отговор на критиката на Карадзаферис, премиерът заяви, че «големите проблеми на осигурителните фондове не се дължат на PSI». Тъкмо обратното, както каза той, държавното участие във финансирането на осигурителната система е в пъти по-голямо от имуществото на осигурителните фондове, възлизащо на 26 милиарда евро преди прилагането на PSI.

Нов пакет с икономическа помощ

Примерът не изключи вероятността Гърция да има нужда от нов пакет с икономическа помощ, като изрази колебания за това, кога страната ще се завърне на финансовите пазари, въпреки PSI.

В интервю за италианския вестник «II Sole 24 Ore», Лукас Пападимос заяви, че страната полага всички усилия да избегне трети спасителен пакет, но не изключва възможността в крайна сметка да се стигне до такъв.

«Може би ще е необходима някакъв вид финансова помощ, но ще трябва да работим здраво, за да избегнем подобна вероятност», подчерта гръцкият премиер, като засили по този начин тревогите, изразени от Международния валутен фонд, висши служители в еврозоната, и анализатори на пазара.

Пападимос подчерта, че Гърция може сама да се окаже в ситуация да няма достъп до пазарите, дори и да бъдат приложени напълно всички договорени мерки.

«Трудно е да бъдат предвидени условията на пазарите и очакванията за 2015», каза той, като подчерта, че ако Гърция напусне еврозоната, последствията ще са катастрофални.

«Връщането към драхмата би довело до висока инфлация, валутна нестабилност и намаляване на действителната стойност на банковите депозити», заяви Пападимос.

На въпроса дали най-лошото вече е минало, гръцкият премиер отговори отрицателно. «Реалната икономика все още е слаба и има опасност високата безработица да продължи и в близко бъдеще. Трудният период, който ни очаква, трябва да бъде посрещнат с голямо внимание», подчерта Пападимос.

Удължаване на помощта предвижда Международният валутен фонд

Удължаване на програмата за отпускане на финансова помощ за Гърция и след 2014, когато изтича вторият спасителен пакет, предвижда доклад на Международния валутен фонд, публикуван неотдавна.

В него финансовият вакуум на Гърция се определя на 32 до 67 милиарда евро, за периода от 2015 нататък, въпреки опрощаването на дълга в размер на 100 милиарда евро и новия договор за заем в размер на 165,4 милиарда евро.

От Международния валутен фонд подчертават, че високият дълг и строгите мерки за икономии се отразяват негативно на гръцката икономика, и мнозина икономисти се питат дали Атина вече не се намира на прага на реформаторската „умора”.

В тази връзка Международният валутен фонд е разработил алтернативен сценарий, в който се предвижда тригодишно забавяне на изискваните финансови реформи и възможност да бъдат продадени държавни активи с по-бавни от предвидените темпове. Според този по-негативен сценарий, финансовият вакуум на Гърция между 2015 и 2020 може да достигне 67 милиарда евро.

В този случай съотношението на гръцкия дълг спрямо БВП ще набъбне до 171% през 2014, вместо 160%, предвидени в основния сценарий на Международния валутен фонд. През 2020 дългът ще достигне 146% от БВП, вместо 117%, предвидени в оптимистичния сценарий.