Галерия

1

Всеки ден в Гърция излизат обновени данни за катастрофалното икономическо състояние на страната – БВП е загубил около 25% за шест години, 60% от младежите са безработни, заплатите са паднали с 35%, десетки хиляди предприятия са фалирали, а кредитите на червено надминават 55 милиарда евро. Въпреки това, животът в Гърция продължава нормално. Тези, които все още не са уволнени или съкратени, ходят на работа. Млади и стари излизат на разходка, празнуват Великден в провинцията, купуват подаръци, пият кафе или похапват с приятели и семейство в таверни. Business as usual, както биха казали англичаните.

Затова коментарът, който чух в началото на тази седмица от моя позната малко ме учуди: “В Гърция вече няма добър избор на дрехи, нито на обувки. Не е като едно време”.

Първоначално това мнение ми се стори пресилено. Все пак се оказа, че наблюдението се оправдава от реалната ситуация на пазара. Въпреки че атинските магазини по нищо не напомнят празните щандове в София по време на българската криза в средата на 90-те години, гръцките търговци значително са намалили както обема на поръчките, така и асортимента на предлаганите стоки.

Въпреки че атинските магазини по нищо не напомнят празните щандове в София по време на българската криза в средата на 90-те години, гръцките търговци значително са намалили както обема на поръчките, така и асортимента на предлаганите стоки.

“По-малкото стоки и по-бедните колекции, които виждаме по магазините е в резултат от липсата на свободни средства на пазара”, заяви специално пред GRReporter представителят на Атинския търговски съюз Сотирис Андониу. Той подчерта, че най-голям проблем имат вносителите и преработвателните компании, които ползват първични чуждестранни суровини в производството си.

Конкретно за дейността на търговците в областта на модата и конфекцията се забелязват значителни промени в последните две години. “До 2010 година търговците, които имаха дългогодишни бизнес отношения с чуждестранни доставчици, даваха поръчки за следващия сезон или без предплащане, или с минимално предплащане. Това важеше, разбира се само за сериозните търговци. След това вносът драстично се намали, защото в чужбина не признаваха банковите гаранции на местните търговци. Дори застрахователните компании не застраховаха търговските поръчки, поради високият риск, с който бе белязана страната. Всичко това започна да се променя в последните девет месеца”.

Представителите на бранша признават, че е много трудно търговците да осигуряват разнообразие на асортимента в период, когато на пазара няма свободни средства. Сега се търси равновесие между обема на поръчките за сезона, с предлаганото качество на правилната цена, която трябва да бъде задоволителна за търговеца и примамлива за клиента.  

Липсата на ликвидност в търговията не се дължи само на намаления доход на потребителите и занижените обороти. “От критично значение е да приключи рекапитализацията на банковата система, за да може да видим с какви капитали ще се разполага за финансиране на пазара”, казва Андониу. Търговците подчертават, че стабилността на банките е от ключово значение за развитието на тяхната дейност. Нисколихвени заеми могат да подпомогнат по-доброто зареждане и по-добрия маркетинг, за да може да се достигнат по-добри резултати в края на сезона. Тези възможности ще се разкрият само след като приключи процеса по рекапиталиация.

Междувременно балансирането между нуждите на клиентите и тези на доставчиците поставя нови ограничения пред търговците. Те трябва да бъдат много по-прозорливи какво ще се хареса на клиентите, защото средствата, с които разполагат за зареждане са ограничени.

От две години насам доставчиците искат предварително пълната сума на поръчката месеци преди доставката. Сега нещата се нормализират, но все пак възможностите остават ниски. “Преди време съществуваха определени норми как и кога трябва да се изплати определена поръчка, която важеше общо за бранша. Сега договорките са двустранни и се крепят изцяло на взаимно разбирателство и дългогодишно сътрудничество между гръцките фирми и чуждестранните им колеги”, казва специалистът.

Въпреки че, се забелязва нормализация на търговския климат, местните бизнесмени не могат да обещаят познатият от близкото минало асортимент в по малките магазини. Големите вериги остават силни на пазара и компенсират тази празнота. Те приложиха бърза политика на прегрупиране и затвориха представителствата си, които регистрираха загуби. Останалите магазини на големите търговски вериги се поддържат от корпорациите-майки в чужбина, които им предоставят гаранции, за да осигурят постоянно подновяване на стоката в магазинте в страната.

Промоциите и намаленията в средата на сезона са отговорът на затрудненията за по-малките търговци. От 16 до 25 този месец търговската камара обяви Mid Season Sales (разпродажба в средата на сезона в буквален превод), за да стимулира пазара. За 10 дни през месеците май и ноември в периода на допълнителните разпродажби, търговците отбелязват 15%-20% увеличение на оборота.

“Това е предложение на Атинския търговски съюз по американския модел, който ще помогне за по-бързата капитализация на вложените средства”, пояснява Андониу. Мярката дава резултат за бизнесмените, които поемат собствена инициатива. В рамките на разпродажбите всеки трябва да създаде своя кампания за увеличаване на продажбите. “Търговските представителства, които очакват да имат увеличение на оборота, само защото официално са обявени намаления, нямат резултат. Иска се допълнителна работа, за да може периодът на промоциите да имат положително отражение върху търговската дейност” е категоричен Андониу.