Галерия

2

1

Огромен скок на престъпността през 2011 отчете гръцката полиция. Според него всеки час в страната се извършват 11 обири, чиито извършители действат по все по-жесток начин. Голямо повишение има и в броя на убийствата.

GRReporter се обърна за коментар към дългогодишния преподавател по криминология в Атинския университет Янис Панусис. Той анализира явлението и подчерта нуждата от засилването на доверието към демократичните институции.

Г-н Панусис, на какво се дължи скокът на престъпността? Доколко е виновна кризата за това?

За съжаление нямаме данни за качествената характеристика на престъпността. Не е достатъчно да знаем например дали убийствата са с 10 повече. От значение е също възрастта на извършителя и жертвата, причината, часът, връзката помежду им и т.н.

Но общото повишение на престъпността е свързана със социалното беззаконие, корупцията, политическата нестабилност и с една система, в която престъпните групи смятат, че са изправени пред една в голяма степен безрезултатна държавна власт и една слаба демокрация.

Икономическата криза може да е причината за някои престъпления, свързани с оцеляването. Но не и действията на някой, който убива собственика на уличен павилион или изнасилва една майка пред нейните деца. Смятам, че е погрешно да свързваме всички престъпления с кризата, защото това може да доведе до стереотипи като този, че един милион бедни хора са един милион потенциални престъпници.

Освен кражбите и обирите има покачване и в броя на убийствата. На какво се дължи това?

Мнението ми е, че не престъпленията срещу собствеността са най-критичната величина, въпреки че предизвикват несигурност и финансови загуби на пострадалите от тях. Основният въпрос е обезценяването на човешкия живот. Говоря за случаи, като например когато трима души нахлуват в дома на един възрастен човек с оръжие в ръце, за да го оберат и го убиват. Това означава, че една категория престъпници, които може би не са гърци не се интересуват от това коя е тяхната жертва и каква е цената на нейния живот. Може би те се държат така, понеже в страните, от които идват отношението към човешкия живот е такова. Но това отношение не може да бъде същото в Гърция.

Лидерът на една от партиите почти предложи да се позволи на гражданите да носят оръжие, за да предпазят себе си и семейството си от нападатели. Изявлението явно беше адресирано до определена публика, но се появиха и други гласове в полза на това предложение. Решение ли е саморазправата?

Вижте, както вече казах, в Гърция никой не спазва законите. Свободното притежаване на оръжие не е резултатно в борбата с престъпността. Дори и да имаш оръжие, ако над главата ти дойдат трима души, докато спиш, не си в състояние да направиш нищо. Второ, това, че имаш оръжие не означава, че си психически готов, за да стреляш и убиеш. Това са две съвсем различни неща. Трето, международни изследвания показват, че когато потенциалната жертва има оръжие, сблъсъкът с нападателя със сигурност ще завърши с кръвопролитие. Въпреки че би могъл а не бъде такъв. Ако някой влезе в дома ви с нож и вие имате оръжие, единият от двамата ще бъде убит. Същото ще се случи, ако нападателят държи автомат, а вие-нож.

Следователно, освен, че ще бъде сериозен удар срещу демокрацията и нейните институции не смятам, че ще има някаква ефективност като мярка. Да не говорим, че саморазправата като цяло ни води до ситуации като във филмите за Далечния Изток и други видове съвместно съществуване.

Какви мерки биха могли да спомогнат за намаляването на престъпността?

Радвам се, че ме питате за мерките, които биха могли да намалят престъпността, защото някои си мислят, че тя може да изчезне. Но бих започнал от предпоставките. Някой би казал да се увеличи броят на полицаите. От момента, в който гражданите не сътрудничат на полицията, защото следват идеологията, че тя е нещо лошо и не е демократична институция.

Мисълта ми е, че ако не се разберем за определени неща. Едно от тях е законът. Понеже в Гърция всеки мисли, че престъпление е това, което той самият смята за престъпление, а не описаното в Наказателния кодекс. Да се разберем, че се интересуваме и ни засяга нападението срещу всеки човек, а не само за хората, които харесваме. С това имам предвид нагласата, че ако убият някой богат човек или застрелят един журналист все едно нищо не се е случило. В Гърция открихме демокрацията, когато започнаха да се изразяват актове на насилие срещу политиците. Дотогава все едно, че не се вредеше на демокрацията.

След като се разберем за това, че всички получават наказание и изоставим фразите „това е престъпление, но...”, „това е насилие, но...” и не се занимаваме кой го е направил и срещу кого, тогава бихме могли да дискутираме за техническите въпроси. За това дали трябва да имаме по-добра и по-резултатна полиция, по-добра подготовка, по-добро правосъдие и всичко останало. Но ако не вярваш в демокрацията и смяташ, че полицаят е „ченге, свиня и убиец”, че съдията е корумпиран, министърът е еди си какво, тогава всеки ще вземе по едно оръжие и ще решава своите проблеми както намери за добре. Така че смятам, че е много по-голям проблемът за доверието към демокрацията, отколкото дали полицията е по-резултатна.

Какво е мнението ви за увеличаващите се напоследък нападения срещу политици, каквито се смята, че ще има и на парадите по случай националния празник на 25-ти март?

Аз съм напълно против тези нападения. Категорично. Особено по време на официални церемонии това, което почиташ е историята, а не съвременните хора. Те самите обаче също трябва да разберат, че не са обект на тази почит. С това имам предвид, че политиците от своя страна се държат някак превзето. Националният празник 25-ти март е нашата история, а не г-н министърът, който се намира на трибуната. Когато хората почитат своята история, политиците трябва да разберат, че трябва да почитат хората, а не да смятаме, че политиците са едва ли не представители на историята.

В този смисъл бих казал, че това е повече тема на социално съгласие за определени неща. Политиците и имам предвид всички политици трябва да се отърсят от високомерието си и други подобни пороци. Съществува един много лош манталитет от тяхна страна.

Как коментирате нападенията срещу певеца Георгиос Даларас? Какво е това, което тласка хората да ходят на безплатните концерти, които организира единствено, за да го нападнат?

Повтарям, че съм категорично против тези нападки. Днес четох, че е прекъснал провеждането на следващите си концерти. Не виждам какво спечелиха с реакциите си всички онези, които ходеха там, за да протестират. Не разбирам този вид персонализирани генерализации. Т.е. дадена партия или даден министър са отговорни за нещо и понеже не мога да „нападна” партията или министъра, го правя срещу някого, който смятам, че е част от една широка върхушка. В това няма никакъв смисъл.

Аз съм за символичните, подчертавам, за символичните актове. Това, което направиха в област Фтиотида, където заявиха на някои депутати, че няма да ги поздравяват по улицата и не искат да ги допускат до домовете си има една интересна символика. Хората показват своето неодобрение към определени политически действия. Същото може да стане и в случай на неодобрение към един професор, лекар, адвокат, артист и т.н. Това е едно, а съвсем друго е да ходиш и да хвърляш кисело мляко срещу някой, понеже мнението му е различно от твоето. Не разбиам логиката на това поведение.

Смятате ли, че тези действия могат да се разпрострат сред обществото и да се достигне до крайности? В медиите и особено в социалните медии вече тече една такава дискусия.

Вижте, аз не вярвам в крайностите. Когато нещата се объркат ще се появят и лудият, и параноикът, и разочарованият и т.н. Тези явления така или иначе съществуват около нас. Представете си един такъв човек да има право да носи оръжие. Той ще стреля срещу някой друг само защото вика много силно, например. Те „стрелят” и сега в социалните мрежи, но ако крайните позиции и практики не се сдобият с политически носител и споследствие да се координират и „вдъхновят”, всички тези действия ще са откъслечни актове на повече или по-малко негодуващи, повече или по-малко уравновесени хора.

Какво предвещава засилването на крайностите в политическия спектър?

Дори при наличието на крайни политически позиции демокрацията и доверието в институциите трябва да се засилва. Не е възможно да вървиш срещу тях. Не може понеже се е появило едно змийско яйце то да ни уплаши и да ни накара да се скрием в домовете си, да ни направи подозрителни към всички и да нямаме доверие на държавата.

От една страна гражданите са притиснати от една държавна власт, която е безразлична, неефективна и корумпирана и от друга – от престъпни групи и организации-представители на политическите крайности. Те не могат да останат по средата. Трябва да решат накъде ще се насочат. Мнението ми е, че избират да отидат към страната на демокрацията. Не биха могли да отидат другаде, въпреки проблемите и пропуските на тази демокрация.