Галерия

1

Може за повечето празникът Сирни Заговезни в Гърция да е свързан с големите карнавали, шествията и лудите танци. На много места в страната обаче се пазят обичаи и традиции, които се предават непроменени от поколение на поколение. Обичаите за този празник в Гърция  са свързани с историята и митовете на областите понякога, а друг път са просто повод за бягство от ежедневието. Подготовката за тях често започва седмици преди празника, а върхът е в неделята на Сирни Заговезни, когато във всеки регион има големи празненства чак до сутринта на Чистия понеделник.

Северна Гърция

Науса

С произход от дионисиевите празници, обичаят „Еничари и булки” съществува и днес. На Сирни Заговезни под звуците на зурни и тъпани, един бюлюк „еничари” обикаля по улиците на града и се движи към кметството, където е празникът. Булката (преоблечен млад мъж) излиза на прозореца и с характерни движения, така че да се чуе звънът на пендарите й, поздравява еничарите, слиза долу и се присъединява към множеството за обиколката, докато вземат следващата булка. Постепенно се събират хора от всички възрасти, които участват в съживяването на обичая.  

Ксанти

На Сирни Заговезни в Ксанти на моста на река Косинтос  оживява „Изгарянето на царя”. Царят е човешка фигура, поставена върху съчки, която гори и гони лошото. Обичаят е донесен от бежанците от Самаков в Източна Тракия и всяка година се съживява от жителите на едноименния квартал. След изгарянето на царя празненството продължава до сутринта.

Козани

Фанос, символичният факел на празничния огън, се пали от векове в Козани. Независимо от споровете за произхода му този обичай придава празнично настроение на града. На централния градски площад се пали големият „Фанос” на Сирни Заговезни, следват по-малките квартали, които също палят свои собствени „Фанос”... и започва един луд празни с чисто дионисиев характер. Хората около огъня се разширяват, песните преминават от една в друга. Повечето песни са закачливи и сатирични. Виното се лее, както и местните специалитети, и празникът продължава до сутринта.  

Янина

„Джамалите”, празничните огньове на Сирни Заговезни горят в различните квартали на Янина вечерта в неделя преди началото на великденските пости. Този обичай съществува от деветнадесети век и от 80те години насам се пресъздава всяка година. „Джамалите”  сгряват от големия студ, а със запалването на първата клечка започва големият празник.

Серес

От региона на Серес е обичаят „Калугер”. Той започва с „нестинарите” и мимовете, които образуват една ексцентрична трупа, членове на която са Царят, царският син, калугерът, булката, бабата със седмачето, циганите с мечката и пазачите. Трупата посещава всички къщи в селото, а после жителите му се събират на площада, където нивата се подготвя за засяване. Следва сцена за смъртта и възкресението  с главен герой калугера.

Сохос, Солун

Този обичай се свързва с раждаемостта, а за много хора - и с любовта. „Звънарите” се появяват и до днес в Сохос. Това е един много древен обичай, който се е запазил през вековете непроменен. Пикът на празника е през трите дни преди Чистия понеделник, а участниците с костюми на козли и звънци по цялото тяло танцуват по улиците и площадите. Специално място заема и обичаят на прошката. По традиция по-възрастните дават прошка за греховете на по-младите, които ги посещават и им целуват ръка, давайки им един портокал.

Островите

Карпатос

На Чистия понеделник на Карпатос се провежда „Народният съд за неморалните действия”. Това е една възможност за пречистване и раздаване на правосъдие в началото на великденския пост. Обвиняеми са онези, които обиждат или предизвикват с държанието си другите. Пред съда те са довеждани от местните пазачи, които арестуват „извършителите”. Старейшините на острова са съдии и от там започват смешките и закачките, като предвестник на празника.

Наксос

Следи от почитането на Дионисий има и днес в обичаите за Заговезни на Наксос. Празниците започват през първата събота на Заговезни с коленето на прасетата. През „Месната” неделя по улиците обикалят „звънарите” – младежи с качулки, а около кръста им са закачени звънците. Танцът им се съпровожда от характерния звук на звънците и те закачат хората. Местните винаги ги черпят с варени яйца. В групата, която обикаля са и „Старецът”, „Старицата” и „Мечката”. Някой от сценките, които изпълняват са „Сватбата на булката”, „Смъртта”, „Възкресението на мъртвите”. На Чистия понеделник по улиците излизат и младежи с фустанели, които свирят на цигулки.

Лерос

Закачлив характер имат и обичаите на остров Лерос. През старите времена „маскарите”, боядисани с въглен и загънати в одеяла обикаляли по улиците и закачали жителите на селата. Днес тази роля се изпълнява от „поетите”. С повече фантазия и саркастично настроение създават смешни стихчета, а малките деца, облечени като калугери ходят от къща на къща и ги рецитират.  Продължава се с голямо празненство с традиционна музика, узо, вино и традиционни мезета. Същия обичай имат и на островите Кос и Сими.

Аморгос

В Егиали и по-конкретно в село Лангада оживява обичаят на „Капитана”. Младежите, облечени с традиционни носии и под съпровода на местни инструменти отиват в църквата „Богородица Епахориани”. Там по традиция свещеникът на селото хвърля във въздуха нещо като расо и който го хване, се нарича „Капитан”. Започва шествието на младежите, което свършва на площада. Новият капитан черпи събралите се в кафенетата, хваща се пръв на хорото, канейки младежите да го последват. Той отделя една от девойките от хорото и тя става „Капитанка”. С песни, танци, ракия и пържена риба празненството продължава до сутринта на Чистия понеделник. Подобен е и обичаят на остров Серифос.

Скирос

Ако искате да чуете събитията от годината, представени сатирично, тогава Скирос по време на Заговезни е идеалното място. Жителите му, главно рибари, се отдават на римувана сатира, правейки обзор на главните събития на изминалата година. Из горите обикалят групи кукери, можете да срещнете „Старци” със звънци, „Франки”. Ако се срещнат две групи кукери, се състезават, разклащайки звънците си и вдигайки всички на крак.

Корфу

Обичаите на Корфу имат венециански и древногръцки корени. Каранвалът на острова е вече прочут, има и по-малко известни местни обичаи. Например, на Сирни Заговезни малко преди да приключат всички изяви, глашатаят излиза в града и обявява пристигането на Господаря на Карнавала. След като прочете на висок глас завещанието му всичко е готово за приключването на карнавала. В някои села на Корфу е жив обичаят „сватба”, както и „танцът на поповете”.

Крит

Ретимно

Жителите на село Гергери, облечени в овчи кожи, с колани от звънци и нацапани лица и ръце излизат по улиците и се отдават на един „мечи” танц. Вързани помежду си, те се следват един друг, тичат, танцуват, шегуват се, създавайки атмосфера на опиянение.

В района на Ретимно е оцелял още един обичай – „Открадването на булката”. Младоженецът и булката са преоблечени мъже, те държат една кукла-бебе с нарисуван мустак, за да прилича на „баща” си. Други сценки са  „Нивата и семето”, „Камилата”- тя е образувана от животински череп и двама мъже, които тичат, скрити под големи платнища, пресъздавайки четирикрако животно.

Централна Гърция-Тесалия

Амфиса

През последния уикенд на Заговезни в Амфиса оживява митът за „духа”. От квартала Хармена, където са старите кожарски работилници и по стъпалата на Свети Никола, „духът” се качва и го следва група от преоблечени хора. В голямото историческо кафене на града започват безкрайни разговори със сатиричен характер за митовете и духовете. По традиция в района „духовете” са душите на убити хора или животни, които обикалят наоколо.

Галаксиди

„Брашнената война” вече е институция от три века насам. Големи количества брашно се изстрелват срещу участниците в карнавала, които трябва са нацапани с въглен по лицето. През последните години лицата се боядисват и с други вещества - като боя за обувки. Обичаят води началото си от периода на турското владичество.

Тива

В района на Тива на Чистия понеделник се пресъздава „Влашка сватба”. Многоцветното сватбено шествие и традиционните инструменти, които го съпровождат са предвестник на големия празник, който ще се проведе вечерта на последната неделя преди постите на централния площад. Корените на обичая са от 1830, когато овчарите - власи от Македония, Епир, Тесалия и Румелия изоставили пасищата си и поискали пасища на юг.

Лариса-Тирнавос

Жителите на Тирнавос през последния вторник преди Чистия понеделник започва поредица от изяви в чест на бог Дионисий, като връхната изява е „Бурани” (това е вид супа). По време на подготовката се разиграват сценки с фалически символи и смели закачки.

Пелопонес

Каламата

На централния площад на Каламата се организира възстановка на „влашка сватба”. Участващите са преоблечени и се срещат на площада, където започва празненство с танци, песни и почерпка.

Метони

В Метони всяка година се организира „Сватбата на Кутрулис”. Това е сватба-пародия с карнавално настроение. Младоженците са преоблечени мъже, бракосъчетанието се извършва на централния площад в присъствието на роднините и на много свидетели. Церемонията се извършва от поп, с кумове, чете се и договорът за зестрата. Следва празненство до зори.

Месини

Вечерта на Сирни Заговезни оживява празникът на огъня. Жителите палят огньове в кварталите на града и около тях започват празненствата и танците до сутринта. Прави се възстановка на стари обичаи и истории. На Чистия понеделник в местността Кремала се прави възстановка на екзекуцията на старицата Сико, обесена на това място по нареждане на Ибрахим паша. Следобед същия ден се прави шествие от костюмираните млади и стари, както и от танцови състави.