Галерия

1

Отглеждане на охюви, култивации на гъби, посеви на шафран, продукти от маслини бяха сред интересните проекти представени от земеделците от цяла Гърция по време на първия организиран от Министерство на селското стопанство форум „Гръцкото земеделие иновира”.

Министърът Костас Скандалидис обяви, че форумът ще продължи и в следващите години, тъй като е много важно да се обмени опит между земеделците и да се чуят новите идеи и проблеми по време на изпълнението на проектите. Министърът каза, че от догодина ще има и по две награди в седем области за най-добре изпълнен проект.

Участниците във форума бяха разделени в три зали на културния център „Атинаис”, в които се проведоха дискусии по три теми: първо, най-добри практики в сферата на производството свързани с биологично и експериментално земеделие и животновъдство, втората тема „от нѝвата на рафта” се отнасяше до останалите крикове на веригата като търговия, преработка и т.н., а в третата зала се имаше дискусия на тема „Агробизнес и иновативни дейности”.

Едно от най-важните понятия, които обсъдиха участниците е свързано със „екстровертността” на гръцкото земеделие и продукция, както и създаването на марки, които ще се разпознават и ще бъдат свързвани с качеството на продукцията като например „зехтин от Каламата”.

Във връзка с фермите за охлюви, които са оборудвани изцяло с италианска техника и начин на производство внесен от чужбина, координаторът на една от тематиките заяви, че производителите трябва да са много внимателни, защото може да се окаже сходен на случая с генно-модифицираните продукти. Това е сврзано със зависимостта на производителя от чуждата фирма. Затова и Панайота Влаху, която има ферма за охлюви започнала през 2008 година предложи да се започне с научни изследвания, така че да се развие знание по темата, което да идва от Гърция. За три години Панайота Влаху и нейните сътрудници са развили общо 147 ферми за охлюви в Гърция без да бъдат субсидирани от държавата. Според нея трябва да се разработи възможността за износ в чужбина и да се удостовери качеството на продукцията. Г-жа Влаху оцени, че едно от големите преимущества в бизнеса с охлюви е, че се занимават хора между 19 и 47-годишна възраст, които са напуснали градските центрове и са избрали начина на живот сред природата.

Друг интересен проект е свързан с отглеждането на нарове и производството и опаковането на сок от нарове. „Наровете имат странен вкус – стипчив, който не се харесва на всички. Култивацията съществува от пет години, а соковете са на рафтовете по магазините от три години. Ние отглеждаме нарове на 500 декара земя без да бъдем субсидирани. Възложили сме изследване на Солунския университет Аристотел за това как може по-добре да се съхранява плода. Нашата цел е нарът да започне да се консумира като портокалите. В портокалите има витамин С, докато в наровете има и витамин С, но и много антиоксиданти” разказа Панайотис Кодзаридис.

„В земеделието през последните години добрата новина е, че намалихм вноса и увеличхме износа. Но преди няколко години от целия износ на Гърция 33% бяха селска продукция, докато сега тя е едва 22%. Липсва иновацията, но не само в продукцията, а и липсват клъстерите от производители. Това е проблемно, защото така не могат да се развиват иновационни техники, както и да се представя продукцията на международни изложения, защото ако всеки ходи сам, това излиза много скъпо”, заяви Георгиос Апостолидис, бивш президент на Организацията за удостоверяване и надзор на земеделските продуки (AGROCERT).

Един от явно иновативните проекти се оказа, че е свързан с култивацията на гъби като неговите изпълнители са измислили нов вид субстрат за отлежането на гъбите. В момента фирмата, която започва през 2003 година от двама агрономи, дава работа на 55 души. От всички видове гъби, 2500 вида се ядат и не са отровни, докато 200 имат силно фармацевтичен интерес. От фирмата се опитват да започнат изследвания, които са свързани с лечебните качества на гъбите. Лошата част е, че когато ходят в държавните институции, за да си свършат работата, ги гледат подозрително, защото са производители на гъби. Затова представителят на фирмата помоли да бъдат открити университески преподавател, които се занимават с гъбарството, така че държавните служители да могат да се обръщат към авторитети и да не се държат подозрително към гъбарите. Полезното при отглеждането на гъбите е, че няма забъркани мултинационални компании, самите гъби не произвежат вредни остатъци, а за култивиранео им не се ползват изкуствени торове.

„Не са песимистични нещата в нашата страна. Вие носите оптимизъм с вашата работа, мерака си, новаторството си... Ще акцентираме върху качеството, не към количеството, което не може да имаме като държава, по много причини. Говоря за спарангите на земеделска кооперация „Ахелос”, които се изнасят в Германия. Говоря за кооперацията в Лесвос, която с качеството на продукцията си покори пазара в Китай. Или за кооперацията за производство на пилета в Пиндос, които изнасят продукти в целите Балкани. Както и за охлювите, за които чух преди малко”, каза в заключителната си реч си министър председателят Георгиос Папандреу.