Призив за „прерязване на пъпната връв, която свързва сили на опозицията със съюзите на военните в оставка” отправи от парламентарната трибуна гръцкият министър на отбраната Панос Беглитис. Той се позова на подстрекаването от страна на конкретни съюзи на военните в оставка към действащи офицери „да се намират в състояние на бдителност” и определи това тяхно действие като „опасно”. Министърът прикани основната опозиционна партия Нова демокрация „да престане да гледа на армията като на исторически привлегировано пространство”.
Изказването на военния министър предизвика горещи дебати. Той се обърна към парламентарния пленум и заяви, че изразява безпокойството си не от позицията на министър на отбраната, а като демократичен гражданин. Панос Беглитис каза още, че „в армията няма място за игри” и добави, че „единството на военните сили с гръцкия народ е незасегнато, защото униформените са една активна част от обществото”.
Пръв вдигна ръкавицата парламентарният представител на крайнодесните от ЛАОС Астериос Рондулис, който заяви, че министърът е обвинил Нова демокрация за нарушаване на спокойната атмосфера в армията, както и че подканва офицерите да се опълчат срещу политиката на правителството.
В отговор военният министър предупреди депутата „да бъде по-внимателен, когато става дума за подобни изключително деликатни въпроси” и обясни: „Отправих призив да бъдем всички по-внимателни с офицерите в оставка и техните съюзи. Не казах това, за което загатвате. Не зная дали не искате да действате като провокатор. Необходимо е внимание”.
На министъра отговори секретарят на парламентарната група на Нова демокрация Костас Тасулас, бивш заместник-министър на отбраната в периода 2007 – 2009. Той заяви, че партията му не упражнява никакво въздействие върху юридически лица, каквито са съюзите на военните в оставка. „Не само не се влияят от Нова демокрация, но авторитетът и отговорността на тези хора не би позволил нещо подобно” каза още Костас Тасулас.
В същото време той изрази безпокойството си да бъде позволено създаването на синдикални организации в армията и прикани правителството да прибегне до всяко правно действие с цел да неутрализира тази възможност.
Министърът на отбраната поиска да бъде изчакано публикуването на решението на Върховния съд по този въпрос и добави, че правителството се подготвя, „за да смекчи която и да е негативна страна на решението”.
„Ще действаме по деликатен начин, понеже знаем, че армията е едно специфично пространство със специална мисия, в което трябва да съществува дисциплина и уважение към йерархията”. Министърът все пак заяви ясно, че законът за синдикализма няма да бъде приложен във военните сили. „Не е разрешено от Конституцията. Правителството няма да позволи” бе неговият категоричен отговор.
От конкретните дебати стана ясно, че слуховете за евентуален военен преврат, които се появиха преди известно време във виртуалното пространство са обезпокоили правителството. Управлението на Хунтата на полковниците от 1967 до 1974 е заредено с много отрицателни емоции за голяма част от гърците, въпреки че немалка част имат позитивно мнение. Военните са превзели власта с преврат само месец преди провеждането на обявените за 28 май избори. На 21 април 1967 Атина осъмнала с около 100 танка по улиците. Военните – участници в преврата първо превзели военното ведомство, а след това приложили натовския план за изключителни ситуации с код Прометей, с който мобилизирали всички военни поделения в област Атика.
Конкретният план е бил създаден с цел завземането на властта от военните за неутрализиране на комунистическо въстание, в случай на нападение на съветската армия срещу Гърция. Постепенно планът бил приложен в цялата страна и военните останали на власт почти седем години.