Галерия

2

1

За пореден път съдебният процес срещу членовете на терористичната организация „Конспирация на огнените ядра” не успя да започне по същество.

Днес пред входа на женския затвор в атинското предградие Коридалос желаещите да присъстват на делото бяха значително по-малко отколкото на неговата премиера преди седмица. Всички посетители преминаваха през детекторите за метали и експлозиви и представяха личните си карти на полицаите, които ги задържаха, без обаче да записват в списък имената, както миналия понеделник.

Шестимата задържани обвиняеми, както и тримата техни съратници, които се намират на свобода с мерки за ограничение заеха местата си на подсъдимата скамейка. Минути по-късно на катедрата седнаха членовете на съдебния съвет и прокурорът. Единствените, които липсваха бяха адвокатите на подсъдимите. На въпроса на съдия Варела къде се намират отговори един от полицаите, който я уведоми, че те са на входа и отказват да влязат. Няколко минути по-късно адвокатите все пак заеха местата си. Един от тях информира съда, че закъснението им е било символично и в знак на солидарност с искането на подсъдимите личните карти на техните роднини и приятели да не се задържат от охраната на затвора.

„Искането им е справедливо. Тази седмица имаше едно подобрение на процедурата относно адвокатите, но все пак искаме въпросът да бъде решен правилно и балансирано, за да можем да пристъпим нормално към процеса”. Адвокатът Спирос Фитракис повтори  мнението си, че залата в затвора в Коридалос не е подходяща. „Спокойно бихме могли да се преместим в зала в сградата на Апелативния съд, където неведнъж са се провеждали такъв вид процеси, и то с 500 присъстващи” каза още той и сравни залата в затвора с „барака в Гуантанамо”.

Веднага след него думата взе подсъдимият Георгиос Караянидис, който прочете един малък текст от името на всички останали. Обвинените за участие в терористичната организация „Конспирация на огнените ядра” заявиха, че „няма да отстъпим от искането си да не се задържат личните карти на нашите близки, приятели и другари”. Според тях това става, за да се „криминализират роднински и приятелски връзки и за да се създаде база данни от полицията”. В текста на изявлението съдът бе окачествен като извънреден, а журналистите като доносници на антитерористите. „Излагат нашия личен живот и живота на нашите семейства. Тази тяхна настойчивост излага и самите тях” ,каза Георгиос Караянидис, като се обърна към представителите на медиите.

Председателката на съдебния съвет обяви решението за искането за звукозапис на заседанията. Като се позова на писмо от министерството на правосъдието, към което се бе обърнала през изминалата седмица съдия Варела постанови, че звукозапис не може да бъде осигурен по финансови причини. Освен това тя се позова на член от Наказателно-процесуалния кодекс, според който звукозаписът на съдебните заседания е възможен, но не и задължителен.

Решението предизвика острите реакции на адвокатите, които заявиха, че е възможно да го оспорят. Един от тях предяви искане за неговото оттегляне.

След това съдебният съвет се произнесе и за задържането на личните карти на присъстващите на делото от охраната на затвора. Според съда мярката не нарушава принципа на публичност на делото.

Адвокат Йоанна Куртовик поиска думата и уведоми съда, че в неделното издание на вестник Вима е публикувана статия за семействата и живота на някои от подсъдимите. Според нея журналистът е използвал цитати от показанията на техните родители по време на предварителното разследване. Адвокатката поиска съдът да установи кой е предоставил поверителната информация и личните данни на подсъдимите и да наложи предвидените от закона санкции. Искането Йоанна Куртовик бе подкрепено от всички нейни колеги.

След нея по собствена инициатива думата взе нейният клиент Панайотис Аргиру, който заяви: „След като решението ви е това, ние напускаме съда, отказваме се от защитата на адвокатите си и от дневния порцион. В случай, че съдът назначи служебни защитници, ще започнем гладна стачка”.

Краткият манифест предизвика фурор в публиката, която започна да скандира лозунги като „Долу ръцете от борците”, „Страстта за свобода е по-силна от всички килии” и да приканва подсъдимите, които излизаха от залата да бъдат „горди и силни”.