Галерия

1

Истинска драма, напомняща тази в Косталекси, е разкрита в атинския квартал Калитея (през 1978 в село Косталекси, община Ламия, в мазето на една къща полицаите откриват млада жена, държана там от семейството ѝ в продължение на 29 години, защото имала връзка с местния учител). Сега е разкрит нов ужасяващ случай - 36-годишна жена е преживяла истински кошмар в ръцете на хора, поели грижата за нея, които вместо това я затворили в собствения ѝ дом и я измъчвали години наред.

Става въпрос за останалата без родители Мария Пападопулу, инвалид, която бе спасена благодарение на намесата на съседи и от месец юли е лекувана в болница. Младата жена е загубила левия си крак вследствие на мъченията.

Според вестник „Етнос“, младата жена станала жертва на 77-годишна понтийка, която в последните години се грижила за нея, и на 50-годишен неин роднина. Двамата не се поколебали не само да присвоят недвижимото имущество на 36-годишната си жертва, да получават пенсията ѝ в размер на 1 200 евро месечно, но и превърнали живота ѝ в кошмар.

Двамата мъчители държали Мария на вътрешен балкон, без храна и вода, със счупен крак, привързан към пръчка, както се връзват животни. Те оставили крака ѝ да гние от дългото залежаване. Развръзката щяла да бъде фатална, ако в крайна сметка не се намесили съседите от кооперацията в квартал Калитея, където се развивал кошмарът. Те уведомили здравните власти, а след това била сезирана прокуратурата, която образувала досъдебно  производство за опит за убийство срещу 77-годишната жена и 50-годишния роднина, като била издадена и заповед за ареста им.

В момента се извършва разследване, за да се установи при какви условия апартаментът на Мария се е озовал в ръцете на 77-годишната жена. Според договора, Мария Пападопулу ѝ го подарила през 2008, запазвайки собствеността върху него, «в знак на обич към жената, тъй като тя се грижела за нея като майка». На друго място в договора се споменава, че Мария «се отказва от всякакво право да оттегли дарението си поради каквато и да било причина, признавайки, че то е извършено от висок морален дълг».

«Бих искала да се върна у дома, но се страхувам. Те ме биеха. Не ми даваха вода, за да не уринирам и цапам непрекъснато. Тя не ме обича. Искам друга жена да се грижи за мен», казва Мария от болницата, където търси често Йоанна, съседката, която ѝ помогнала.

Прикованата на легло млада жена помни баба си, заради чиято смърт се опитала да сложи край на живота си хвърляйки се от първия етаж. Така останала инвалид. Майка ѝ я поверила на грижите на 77-годишната жена, докато работела, но през 2006 починала и така Мария останала сама, зависима изцяло от жената, която се преместила в апартамента ѝ.

В болницата при младата жена е Йоанна, нейна съседка, която споделя: «Познавам я от малка. Беше срамежливо и мълчаливо дете.  Бяхме спокойни, защото жената, която продължи да се грижи за нея след смъртта на майка ѝ, изглеждаше много добра. Говореше ѝ мило и я гледаше, идваше често и социален работник. Докато един ден изведнъж извадиха Мария, заедно с леглото ѝ на вътрешния балкон, без да можем да я виждаме. Отпред провесиха чаршафи. Когато я попитахме какво става, тя отвърна “извадиха ме навън, защото миришех лошо”. Това, което последва, не може да се опише», разказва съседката.