Галерия

1

Над осем милиарда евро дължат седемстотин хиляди некоректни платци на данъчните управления в цяла Гърция. По данни на Министерството на финансите през 2010 година данъчните служби трябва да съберат 20% от неизплатените на време финансови задължения от предприятия и физически лица. В реални цифри това означава 1,6 милиарда евро от забавени плащания, които ще влезнат в държавната хазна до края на годината.

Важно е да се отбележи, че общата стойност на просрочените задължения (също според Министерството на финансите) е 32 милиона евро, 16 милиарда от които е установено, че са дългове на дружества-фантоми. С други думи предприятия създадени с цел източване на ДДС и друг тип финансови измами, което прави шестнайсетте милиарда несъбираеми. Други седем милиарда са дългове на физически лица на свободни професии и предприятия, които  са обявили финансова несъстоятелност и немогат да покрият задълженията си. Един милиард евро са дълговете и на държавни предприятия, които също се смятат за несъбираеми. Така общата сума, която остава да бъде събрана от просрочени задължения на граждани и предприятия остава осем милиарда евро. Правителството както изглежда не вярва в ефективността на регионалните данъчни органи на и има за цел да събере само 20% от непогасените задължения. Данъчните власти се очаква да включат в действие всички позволени от закона средства, за да се възстановят част от неизплатените задължения, дори конфискация на активите.

В бюджета за 2010 година са предвидени 57 милиарда евро приход от събиране на данъци от редовните данъкоплатци. Събирането на закъснелите плащания дава възможност допълнителни приходи, които не са били включени при изчисляването на бюджета. Запознати твърдят, че така правителството изважда един „скрит коз” и се доближава стъпка по-близо до главната цел на реформата в данъчната система – бързо и ефективно намаляване на държавния дефицит.

Важна задача на данъчната реформа е да се оптимизира дейността на данъчните служби и най-вече да се подобрят контролните им функции. За тази година в Програмата за стабилност и развитие правителството предвижда 2,4 милиарда евро допълнителен приход от мерките за борба с данъчните измами и оптимизиране на социално-осигурителните вноски. Министърът на финансите Георгиос Папаконстантину предвижда 10,6% повишаване на събраните приходи от данъчните управления за 2010 година.

Във връзка с данъчната реформа интересно предложение даде Общата конфедерация на гръцките работници за запазване на размера на годишния необлагаем годишен доход. От конфедерацията приветстват инициативата на правителството за изискване на касови бележки за закупени стоки и извършени услуги, но са против прякото им обвързване с минималния облагаем доход. Синдикатите предлагат неговата стойност да не се намалява на шест хиляди евро и да се допълва с касови бележки докато общата сума на годишен приход и извършени разходи достигне 12 хиляди евро. Според председателят на конфедерацията Димитрис Симакополос „подобна мярка няма да облагодетелства гражданите, а само ще ги затрудни”. Целта на правителството на ПАСОК, чрез тази мярка да притисне до стената данъчно некоректните търговци и предприятия, няма да бъде постигната.

Синдикатите предлагат минималния годишен доход да остане 12 хиляди евро и да се повишава в случаите когато в едно домакинство има само един работещ член.  По-конкретно, ако в едно семейство без деца само един от съпрузите работи, то годишния необлагаем приход да се преобразува с 50% или на 18 хиляди евро. При семейство с деца неговата стойност да се увеличава с 30%  и за всяко едно от тях. Така за четиричленно семейство с един работещ съпруг и две непълнолетни деца ще има право на 25 хиляди евро годишен необлагаем минимум. На пресконференция с тема „Нашите предложения за данъчната реформа”, конфедерацията на гръцките работници излезе също с така предложение за облагане на борсовите сделки и транзакции. Тези и други предложения на синдикатите, свързани с промяната и оптимизирането на данъчното законодателство, ще бъдат внесени другата седмица за обсъждане в работната група, отговаряща за крайния вид на данъчната реформа.