Кремена Куцуку
Ако запитате един грък кои са най- значимите дати от историята на страната си със сигурност едно от първите места ще заеме датата 17 ноември. Бунтовете на студентите срещу военната хунта и трагичният край на тяхното потушаване всъщност вълнуват не само гърците, а хора от най-различна национална принадлежност и ги изпълват с чувства на героизъм, смелост, стремеж към свобода, гняв.
От 36 години насам 17 ноември никога не е просто един обикновен ден в Гърция. Независимо колко много събития се случват на тази дата, водещото заглавие е едно и то задължително е свързано с почитането на паметта на загиналите в бунтовете. Дворът на Политехниката е превърнат в градина от червени карамфили. От неделя тук се стичат граждани и гости на Атина и поднасят цветя.
Сред тях и управляващи, и политици. Всички свеждат глава пред героизма на младите хора, загубили живота си по този достоен начин. Тук е и президентът Каролос Папуляс. Поднася венец. „Политехниката е отправна точка за всички нас, повод за всеобщо уважение и убеждение, че след тъмнината идва светлина”.
Министър-председателят Папандреу приближава пеша университета и на свой ред казва, че борбата за демокрация и свобода винаги е актуална и значима. Добавя, че гражданинът трябва да се намира в центъра на политиката, да е сигурен, да има надежда и перспектива и заключава: „За това се борим и ние днес”.
Депутатите в парламента запазват едноминутно мълчание, а след това се свиква и специално заседание, на което изявления по случай 36-тата годишнина правят председателят на парламента, министърът на образованието и представители на политическите партии.
Иначе в центъра на града празничното настроение е смесено с напрежението около годишното протестно шествие, което започва от Атинската политехника и свършва пред сградата на Американското посолство. По улиците движението е затруднено, училищата са затворили по-рано. Затворени са и две ключови за предвижването на гражданите метростанции – на болница Евангелизмос и на Музикалната палата.
От Политехниката до Американското посолство е пълно с полицаи. Толкова са много, че сякаш са се слели с обикновените минувачи. Задачата им е да са „дискретни”. Така са се разбрали ректорът на Политехническия университет Константинос Мундзурис и министърът на защитата на гражданите Михалис Хрисохоидис. В ранния следобед около Политехниката са се събрали хиляди хора. Безброй млади – ученици и студенти.
В 15:00 ч шествието тръгва. Протича сравнително спокойно, чуват се възгласи главно с антиимпериалистично съдържание, други срещу НАТО и Европейския съюз. Първи до крайната цел пристигат студентските партийни организации, които включват към репертоара си и възгласи срещу полицията и струпването на полицейски части.
Освен многото участници в шествието по тротоарите се виждат и много граждани. Спират се, снимат, коментират. Не изглеждат притеснени, нито от демонстрантите, които колкото приближават Американското посолство стават все по-неспокойни, нито от силното полицейско присъствие. Възгласите стават по-силни, чуват се гърмежи от бомбички, от време навреме се виждат младежи да хвърлят камъни срещу полицейските автобуси, наобиколили сградата на посолството. Полицаите сякаш не обръщат внимание на тези „закачки” и само се предвижват в посоката, в която се движат участниците в шествието.
На кръстовището на булевардите Александрас и Кифисияс напрежението нараства. Чуват се гърмежи от молотоф, има много дим. Хора започват да тичат в различни посоки. Настава суматоха. Виждат се запалени контейнери за боклук, счупени стъкла на автомобили. След малко полицаите успяват да разпръснат причинилите безредиците младежи и всички продължават да се движат по Александра, където се намира и сградата на Гръцката полиция.
Равносметката от вечерта е „скромна”: повече от 292-ма души са задържани, пострадали са и 3 полицаи.
Още едно шествие е към своя край. Още един 17 ноември. С малко безредици. Други години е било много по-напрегнато, казват местните и отминават.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
