Галерия

2

1

Гръцката рецесия се превръща в икономическа депресия, която ще продължи най-малко пет години и ще доведе до революция. Това заяви верен на себе си познатоят като Dr. Doom – Нуриел Рубини, който тази седмица взе участие в проведения в Атина дебат “Трябва ли Гърция да обяви фалит сама и да напусне еврозоната?”. Обща безработица от 20%, безработица при младите от почти 50% и постоянно задълбочаваща се рецесия е поставила Гърция с гръб към стената и възможните изходи не са много, твърди известният икономист. Той е категоричен, че програмата за финансови икономии само ще влоши ситуацията и ще доведе гръцкия народ до просешка тояга.

Рубини отбелязва, че след сделката за намаляване на гръцкия външен дълг PSI и първата финансова помощ държавните задължения на страната не бяха стабилизирани. Напротив, влошават състоянието на дълга. От 120% от БВП през 2009 на 160% от БВП. Оздравителната програма, която в момента предстои да бъде приложена ще влоши динамиката между БВП и дефицита и в най-добрият случай Гърция ще може да отбележи около 2%-2,5% ръст най-рано след пет години, който ще е крайно недостатъчен да покрие нуждите по външното кредитиране и вътрешното оздравяване на икономиката. Правителството ще продължи да намалява пенсии и заплати, което ще се отрази отрицателно на потреблението и съответно ще намалят приходите от данъци. На Гърция й предстои да заеме още поне 130 милиарда евро, но ще продължи да намалява заплати и пенсии и ще продължи да увеличава данъците, което ще доведе до омагьосан кръг. “Структурните реформи в краткосрочен план ще влошат рецесията, а дългът ще се увеличи и ще стане още по-нестабилен”, подчертава Рубини.

Финансистът със световна слава обърна специално внимание на “доброволното” участие на частните кредитори в процеса по намаляване на гръцкия външен дълг. Той го определи по следния начин: “Това е сякаш някой да дойде и да ти опре пистолет в челото и да ти каже – “Дай ми 50% от твоето богатство или ако искате опрости ми 50% от задълженията ми към теб, или ще те застрелям. В това няма нищо доброволно”. Рубини предвиди, че рейтинговите агенции ще го отчетат като фалит и пазарът на застраховките по гръцките държавни ценни книжа CDS ще бъде активиран. “Ако ходи и звучи като фалирала патица, то значи е такава”, каза шеговито анализатора.

Според него по-важният въпрос е не дали Гърция трябва или не трябва да обяви фалит, а как да се противодейства на сегашната рецесия и да се активира икономическия ръстеж. За Рубини отговорът на този въпрос е: “Връщане към драхмата”. Oт четирите предложения как Гърция да възвърне конкурентоспособност си, която да стимулира икономическия ръст Рубини вижда като най-логичен модел откъсването от единната валута. Другите варианти за придобиване на конкурентоспособност са девалвиране на еврото спрямо долара с 30%; структурни реформи, които ще дадат реален резултат чак след 10 години (време, с което Гърция не разполага); и накрая вътрешна дефлация от 30% на пенсиите и заплатите, която според Рубини ще е разрушителна за активите на Гърция.

“Ако не се обезцени еврото към долара и ако възвръщането на конкурентността и структурните реформи отнемат много време, а дефлацията е унищожителна за икономическата дейност, то остава само един последен вариант. Болезнена, но необходима девалвация и връщане обратно към драхмата”. Обезценяването на валутата с връщането на драхмата ще направи износните стоки по-евтини, което ще подобри търговския баланс.

Той подкрепи аргументите си “За” излизане на страната от валутния съюз с пример от опита на Аржентина, която три месеца след девалвацията на валутата си е отбелязала ръст от 8% от БВП. В края на краищата Рубини защити тезата си, че щом Гърция е обречена на дългосрочна рецесия, която вече прераства в икономическа депресия, тя неизбежно ще доведе до нови и по-драматични социални и политически сблъсъци, значи по-доброто лекарство е бързото, но болезнено излизане от еврозоната.

Опонент на Нуриел Рубини в дебата с тема “Трябва ли Гърция да обяви фалит сама и да напусне еврозоната?” бе бившият член на управителния съевет на Международния валутен фонд и настоящ изпълнителен директор на инвестиционен фонд Миранда Ксафа. Тя оспори сравнението на Гърция с Аржентина с довода, че ръстът в латиноамериканската страна се дължи не на девалвацията след фалита, а на бума на цените на суровините, на които Аржентина е богата (горива, изкопаеми и други).

Ксафа подчерта, че Гърция има два проблема. Единият е неустойчовият размер на гръцкия външен дълг. Другият е загубата на конкурентоспособност. Връщането към драхмата няма да реши нито един от тях. Напротив, излизането от еврозоната ще означава незабавен окончателен (а не частичен) фалит, защото гръцкият външен дълг е в евро, а не драхма. По въпросите на конкурентоспособността, Ксафа настоява, че проблемът не е в нивото на заплатите в частния сектор, колкото в регулаторните практики, които са в основата на управление на гръцката икономика. “Тези проблеми не могат да се решат, без значение колко се обезценява гръцката драхма”, отбеляза Ксафа.