Галерия

1

Културата създава брутен вътрешен продукт, но не е икономически сектор. Това трябва да се промени, защото десетки хора намират работа около нея, а потенциалът да се създадат и нови работни места е много голям. Това бе изводът от европейската конференция за културното предприемачество, която се проведе в Атина.

Доказателство за това са финансовите резултати, които в някои от случаите са повече от неочаквани. Според директора на европейската агенция за изследвания и иновации в културната сфера Euricca Жорж Перо през 2009 културата е допринесла с 2 на сто повече в БВП на Германия от автомобилната индустрия, без да се добавят към нея кино индустрията и архитектурата. „Замислете се колко хора се занимават с култура, без това да се смята за отделна икономическа дейност – от учителя, който преподава частни уроци по китара на детето ви до баровете, където различни групи свирят музиката, която пишат сами”, посочи той. По думите му културата може да създаде работни места не само за младите, но и за по-възрастните хора, като в същото време им предоставя удоволствието, че се занимават с това, което обичат.

Музеите са едни от най-подходящите места за осъществяването на идеята, заяви Лила де Чавес, ръководител на неправителствената организация „Наследство и музеи” и член на борда на Европейския музеен форум към Съвета на Европа.

„Публиката иска различни неща, а не просто да разглежда стари колекции. Много музеи вече организират програми и семинари за обучение, които след това предоставят възможности за работа на много хора. Така с малко средства и много опит могат да бъдат постигнати много неща”. Тя разказа, че в атинския музей Бенаки 1 500 от посещавалите такива семинари са станали дизайнери, а други, особено жени, са успели и да работят и да отделят достатъчно време за отглеждането на децата си.

По думите на де Чавес интересът на публиката вече се насочва и към епохи, които не са толкова отдалечени от настоящата. „Пример за това е откритият в Истанбул Музей на невинността на Орхан Памук, който бе награден за него тази година. Музеят е създаден и посветен изцяло на едноименния роман на писателя и интересът към него е голям. Културата може да се превърне в сериозен икономически сектор именно чрез такива взаимодействия”, допълни тя.

Д-р Катя Арфара от културния център „Онасис” предложи няколко идеи за инвестиции в областта на културата. „Първата е партньорства между културните институции на национално и европейско ниво. По този начин ще бъдат ангажирани и много продуцентски къщи и всички артисти в тях. Втората идея е създаването на проекти с цел ангажирането на обществото в тях. Чрез представянето на театрални и други постановки на местно ниво може да се постигне взаимодействие с публиката, което да разсее толкова силната в годините на кризата поляризация в обществото. Третата идея е използването на дигиталните технологии, което ще създаде работа и на специалистите в сектора, и ще свърже театралното изкуство със съвременната епоха и бума на технологиите”.

Представителите на офисите на Европейската комисия и Европейския парламент в Атина обърнаха внимание на високата младежка безработица в Европейския съюз и подчертаха призива на неговите органи към всички страни-членки да променят изцяло своите образователни програми, така че те да отговарят на изискванията на пазара. Според тях културата би могла да спомогне за това, а повишеното финансиране на основния инструмент – програмата Erasmus + предоставя възможността за това.

„Новото време изисква нови качества, но в основата на всичко са мечтите на хората. Те трябва да мислят и да определят своята реалност, да създават иновации и да си сътрудничат”, допълни Димитрис Рафтопулос от компания Knowl.

Конференцията бе организирана в пространството за културни и артистични прояви Gazarte.