Галерия

2

1

Започналото от 2010 разделение на гръцките партии на подкрепящи и отхвърлящи меморандума за икономическа помощ бавно, но сигурно се превърна в основна тема на полемиката между тях. През последните месеци двете основни партии, Нова демокрация и ПАСОК претърпяха промени, като най-осезаемата бе преминаването на „сините” в лагера на „почитателите” на меморандума. След гласуването на договора за новия заем към страната Андонис Самарас и Георгиос Папандреу отлюспиха от парламентарните групи общо 42 депутати, понеже не спазиха партийната линия и вотът им беше отрицателен. В същото време все повече се засилва вълната на недоволство към меморандума и следващите го строги финансови мерки, което засилва краищата на политическия спектър.

Днес се появи нова политическа формация с името „Независими гърци”. Неин учредител е бившият депутат и министър в правителството на Нова демокрация Панос Каменос. „Добър ден. Нашето движение се роди. Нека Богородица ни помага и закриля. Ние сме много. Ние сме независими. Ние сме гърци”, бе съобщението, което се появи в профилите на Панос Каменос в социалните мрежи Facebook и Twitter. Натисканията на бутона „харесва ми” под него растява пропорционално на шеговитите и не дотам добронамерени коментари за поредното патриотично движение. В електронната страница protagon.gr се появи цяла статия, в която той бе представен по комичен начин като някогашния лидер на терористичната група Ал Кайда, Осама бин Ладен.

Според социолози и политолози тези процеси доведоха до ясното открояване на основното различие между партиите: про или антиевропейската насоченост. Свързахме се с професора по политология Атанасиос Диамандопулос, който анализира за GRReporter промените в гръцката политическа система.

„Свидетели сме на една реорганизация на партиите в Гърция, което се провежда на три нива: Първо, от двупартийна систмемата се превръща в многопартийна и дори в това, което понякога наричаме „раздробена” многопартийност. Второ, от центростремителна система, каквато е двупартийната преминаваме към центробежна многопартийна система. Т.е. борбата за гласоподавателите се провежда в крайностите или и в крайностите, които се засилват, както се случва в условия на криза. Трето, политическата среда се ревизира вътрешно. До днес в двете традиционни управленчески партии съществуваха една до друга две тенденции: проевропейската или прозападната, не в смисъла на позицията „за” меморандума, а като един централен политически и културен избор, чиито корени се крият още в годините малко преди падането на Византийската империя. Започва от всеизвестната фраза на мегадукса Лукас Нотарас „по-добре турска чалма, отколкото папска тиара”, преминава през гръцкия Ренесанс на Адамандиос Кораис и разделението между привържениците на Елефтериос Венизелос и промонархически настроените кръгове и определя едно основно разделение на гръцкото общество. До днес то съществуваше във вътрешността на двете големи партии. След промените, които настъпиха напоследък в техните позиции, в резултат на което имаме една нова Нова демокрация, която гласува втория меморендум и възстановената партия ПАСОК на Евангелос Венизелос и Андреас Ловердос, която промени коренно насочеността си от доста време, изглежда, че „проевропейската” тенденция се разпределя между двете традиционни управленчески партии. Почти всички останали партии са насочени срещу Европа и меморандума и се намират в двете крайности на политическия спектър. Тук нямам предвид по-малките партии като Демократичния алианс на Дора Бакояни и „Драси” на Стефанос Манос”.

Според политолога това ново разпределение може да подейства или по рационален или по катастрофален начин. „Ако успее да доведе до съвместно управление между двете традиционни партии, в които ще се ръководят от чисто проевропейските си течения. Катастрофално ще е ако в Гърция се получи повторение на Ваймарската република. Това е германската държава от периода между двете Световни войни, където крайнолевите и крайнодесните сили са получили общо по-голям изборен резултат и мнозинство в парламента, вследствие на което държавата не се управлявала от никого, особено след тежката криза през 1929. Ако тук се случи същото и силите на крайната Левица и крайната Десница, именно понеже не са сплотени сили на управление, а само сили на отрицанието, Гърция ще остане без управление.

Но дори и в първия сценарий, ако приемем, че „разкаяната” нова Нова демокрация и „възродената” ПАСОК съберат 50 на сто от гласовете и могат да предложат едно предложение за управление, то ще е със съмнителна резултатност, понеже силната черта на двупартийната система до днес беше фактът, че тя бе естественият абсорбатор на недоволството. Когато хората бяха разочаровани от едната управленческа партия, те гласуваха за другата. Ако сега те бъдат задължени да управляват заедно, недоволството ще се абсорбира от антисистемните сили на крайностите. Следователно, дори ако бъде избегнат катастрофалният сценарий, средносрочно той е възможен. Освен ако не предположим, че в даден момент и във всеки случай по-рано от очаквания и предвиден от икономическите анализатори, започне икономически разстеж в световен план и в Гърция. Но тук съществува още една трудност: Дори да започне съживяване на икономиката, то няма да се пренесе в Гърция веднага под формата на инвестиции или със скок в областта на туризма. Това, понеже пълното завладяване на законовата държава и официалното признание, че е „по-добре за чупим мрамори, отколкото глави” одързостиха силите на крайностите: на крайната Левица, която използва насилие и на крайната Десница, която се опасявам, че ще предприеме действия много скоро. Всичко това плаши възпира чуждестранните инвеститори и туристи”.

Атанасиос Диамандопулос смята, че роенето на много нови малки партии е много лесно в малки страни и в условията на идеологическа делегитимация на действащата политическа система. „В САЩ имаше момент, в който двата политически полюса бяха загубили своята рентабилност. Например по време на мандата на сина Джордж Буш социалния имидж на Републиканската партия беше трагичен. Въпреки това големината и федералният характер на страната не позволяват концентрирането на финансови и комуникационни капитали, за да „пробият” действащата двупартийна система и създаването на нови партии на национално ниво. Докато в малките държави с малък финансов и най-вече комуникационен капитал при наличието на тенденция и когато отрицанието и популизмът властват е възможна появата на партийни формации като тази на Панос Каменос, при все че неговият политически дискурс е изключително примитивен. Въпреки това смятам, че може да спечелят гласовете на частици от изборния електорат, особено сред по-изостаналите от гледна точка на тяхното образование и интелект слоеве. Дори може да постигне едно забележително и опасно за политическата система участие на изборите”.

За засилилия се напоследък дебат дали трябва да има предсрочни избори, мнението на политолога е, че те не могат да бъдат отлагани безкрайно. Той е убеден, че когато и да се проведат, на тях ще се отчете безпрецедентно голям процент на гласоподаватели, които няма да отидат да гласуват. „Въпреки това е необходимо социалният гняв да се излее, пък дори и това да е за много кратък период от време. Изборите ще делегализират за известен период кабинета, който ще се сформира, вероятно съвместно управление между Нова демокрация и ПАСОК. За един период вероятно ще бъде ограничен този „тротоарен” начин на протест, това абсолючно отрицание. В този смисъл, въпреки че това не е лек, който трябва да се използва постоянно, изборите вероятно ще дадат една малка глътка въздух на политическата система. Ако тя бъде съчетана със сериозност, отговорност, сближаване на позиции, докато в световен план настъпва икономически възход, а в Гърция бъде избран стабилен министър за защита на гражданите, който да възстанови поне в малка степен обществения ред и следователно да подобри ситуацията за инвеститорите, изборите може и да доведат до един малко по-добър от днешния период”.

Атанасиос Диамандопулос е на мнение, че съществуването на малките партии с крайни политически възгледи зависи от двете големи партии. „Отлюспванията на депутати от Нова демокрация и ПАСОК след гласуването на втория меморандум ги хомогенизират идеологически и им предоставят една възможност за по-резултатното им политическо присъствие в сравнение с това, което имаха до днес”.

Той смята, че малките партии не целят към едни и същи гласоподаватели. „Те се обръщат към същата крайност на идеологическия спектър. Но популистичната позиция на Микис Теодоракис, Алексис Митропулос и т.н. е нещо съвсем различно от динамичната Десница, чийто представител е „Златна зора” и широкоразпространената крайна Десница на Панос Каменос. Теодоракис и всички около него се обръщат към всички настроени срещу Запада, Каменос към лумпенизираните нискообразовани части на популистичната Десница, а „Златна зора” – към решените за насилствена намеса „биячи” на крайната Десница”.