Финансовата криза в Гърция намали потреблението. Търговците се оплакват, че минават дни, без да имат никакъв оборот и това води до закриването на много обекти. За това свидетелстват и стотиците празни витрини, на които висят табелки с надписа „под наем” или „продава се” и телефона на собственика.
Според коментатори обаче, кризата много малко е спомогнала за неизбежния край на хиляди магазини в Гърция, след като повечето от тях са били открити просто защото собственикът не е искал да се занимава с нещо друго. И най-вече понеже потребителите можеха да си позволят да ги издържат.
Днес ситуацията е съвсем различна. Според последните изследвания на пазара от купувачи за удоволствие, гърците са се превърнали в много избирателни потребители, които купуват само най-необходимото.
Но въпреки промяната във финансовото си състояние, 38 на сто от жителите на Атина са заявили, че през последния месец са посетили поне един търговски център през последния месец, а 47 на сто от тях дори са си купили нещо – предимно дрехи или обувки. Според изследването на компания Focus Bari „Nice to meet you, Greek Mall shopper”, броят на мъжете и жените е почти равен и дори има превес на мъжете, а най-честите посетители на търговските центрове са на възраст от13 до 24 години. То бе представено на форума „Shopping Destinations”, организиран от Boussias Conferences в Атина.
75 на сто от участниците в изследването харесват търговските центрове просто защото в тях могат да намерят всичко от, което се нуждаят на едно място. 50 на сто пък казват, че ги предпочитат пред отделните магазини, понеже в тях прекарваш добре, дори и да не пазаруваш: можеш да отидеш на кино, да хапнеш или просто да се забавляваш. Сред останалите предимства на търговските центрове те изреждат инфраструктурата, обслужването, паркинга, свободния достъп на майки с колички и инвалидните колички, а за родителите на тийнейджъри – че децата им могат да се забавляват на едно охранявано място.
На обратния полюс, като недостатъци отчитат това, че когато човек посети търговския център се увлича и купува неща, които не е програмирал, както и че е необходим автомобил, за да се стигне до там. Резултатите от изследването показват, че тенденцията е обнадеждаваща за търговските центрове и негативна за средните по големина магазини.
Една от най-интересните находки в него е, че зад решението за това как ще бъдат изхарчени 75 на сто от доходите в едно семейство се намират жените, а пазаруването е на първо място в списъка им за занимания в идеалния за тях ден.
Проблемите в търговския сектор несъмнено занимават и местната администрация, както стана ясно от презентацията на луксозното атинско предградие Кифисия, което е синоним за шопинг на световноизвестни и скъпи марки. „Кифисия е традиционна дестинация за луксозни покупки още от 80-те години. След началото на кризата обаче много световно известни марки бяха принудени да закрият магазините си, не заради наемите или поради липса на клиенти, които остават високи, но заради спада на нивото. И това, защото на местата на някогашните магазини сега се откриват заведения за бързо хранене и сладолед”, сумира ситуацията кметът на предградието Никос Хиотакис.
Той посочи, че противно на някои мнения жителите на предградията не се противопоставят на търговските центрове, а на заведенията, които работят след 23:00 и никнат на различни места, без да се съобразяват с часовете за почивка.
Примери за това как трябва да изглеждат търговските центрове, за да привлекат жителите на градовете, но и за да превърнат някои от градовете в търговски дестинации представи управителният директор на архитектурната компания Haskoll, Дерек Баркър.
Той започна презентацията си с констатацията, че през последните десетилетия светът стана по-малък и разликите, поне що се отнася до поведението и изискванията ни като потребители са все по-малки. Така, независимо от културните различия между хората на планетата, търговските центрове са се наложили като предпочитани места за пазаруване в целия свят.
„Както твърдят експерти, вече няма държави и континенти, а 600 търговски центрове. Чрез интернет всички потребители са запознати с последните модни тенденции и търговските марки. Начинът ни на живот е променен – живеем в градовете. Демографската промяна е също налице – все повече хора на средна възраст се смятат за млади и търсят интересни неща”, изброи той някои от причините за успеха на търговските центрове.
По думите му, тенденцията е новите търговски центрове да имат открити и закрити помещения, ресторанти, модерен и удобен дизайн, да имат интегрирани хотели и жилища с приятна среда и обстановка, съобразено с екологичните изисквания на епохата.
„Съвременният потребител иска посещението му в търговския център да го разтоварва. Иска да направи покупките си в приятна атмосфера, да обядва или вечеря и изобщо да има усещането, че се намира на почивка”, заяви известният архитект. Новите търговски центрове вече се строят в центровете на градовете и са заобиколени от жилищни сгради, а старите се ремонтират, така че да привлекат посетителите отново.
Според Дерек Баркър идеалният вариант за центровете в Атина е приложеният на няколко места модел – търговски център, който включва магазини, ресторанти, театър и изложбена зала. „Така общността е свързана с центъра и ходи там не само за покупки, но и за културни прояви”, каза в заключение той.